Измести ли „селфито“ фотографията?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 6 мин

Разговор с Никола Зафиров и Надежда Ликоманова за вдъхновението, таланта, удовлетворението от споделянето и едно прекрасно място, в което фотографията е на почит – Studio-café.


фотографията

Studio-café създава усещане за уют. Малко кафе, в което можеш с удоволствие да прекараш безкрайно много време. Без излишна помпозност, без претруфен интериор, но с атмосфера. Влизаш и виждаш малък фотографски кът… и се усмихваш. Поглеждаш вляво, за да намериш приятелите си, които вече те чакат на по чаша топло капучино и божествено вкусен чийзкейк, виждаш рафтове, обсипани с книги и списания за фотография, стари фотоапарати, снимки и се вдъхновяваш. Сещаш се колко много обичаш да снимаш. През главата ти прелитат мисли за снимката на залеза от това лято. Чудиш се защо не снимаш повече и ти се приисква да покажеш на някого любимите си снимки и да научиш повече… фотографията е навсякъде около теб. Връщаш се към реалността и отиваш да си вземеш кафе. Зад бара те посреща Никола Зафиров – създател на Studio-café. На въпроса „Мога ли да разгледам тази книга?” (стара книга, с твърди корици, черно-бели снимки и шрифт като от пишеща машина), той отговаря „Разбира се, това е идеята на кафето!”

фотографията

Никола впечатлява със своето искрено излъчване, с ентусиазма, с който говори за фотографията, Studio-cafe, вдъхновението и споделянето. От него лъха добросърдечност, която може дори леко да те смути, поради своята рядкост в наши дни, а същевременно те въвлича в разговор, който става все по-интересен и по-интересен. По-късно към разговора се присъединява и неговата приятелка и бизнес партньор – Надежда Ликоманова – не по-малко лъчезарна и харизматична личност. Никола се занимава с фотография от 5 години. Казва, че няма ясно изразена граница между любителската и професионалната фотография. Надежда е детска учителка, а разговорът с тях няма как да не бъде споделен.

Как възникна идеята за Studio-café?

Никола: Създаването на това място е моя мечта, откакто започнах да се занимавам с фотография. Намерих една фото-група в Пловдив и съм част от нея, горе-долу откакто се създаде. Ходехме да снимаме, всеки даваше идеи, споделяше, каквото знае. На мен ми хрумна, че е хубаво да има такова място, където да се събираме и да обменяме знания. С годините го обмислях и в един момент, решихме да го направим.

Надежда: Доста търсихме преди да открием подходящото място. Когато влязохме тук и веднага си казахме: „Това е нашето място!” всичко по интериора си създадохме сами.

Могат ли и хора-любители да дойдат и да получат съвети при вас?

Никола: Да, идеята е обмяна на опит, съвсем безплатно и на доброволни начала. Когато аз започнах, съм се учил от книги. Тогава нямаше толкова клипове в YouTube. Намирал съм си сам информацията. Много по-лесно е, когато някой сподели нещо с теб, да ти покаже на практика какво да направиш или да промениш. Целият процес на 3-4 дни търсене и четене може да се сведе до няколко минути разговор. Затова всеки, който иска да учи, е добре дошъл да попита. Аз ще помогна с каквото мога.

Тоест ти си тук и си на разположение за съвети?

Надежда: Да, нека хората не се страхуват. Нека да питат и да опитват. Никола обича да помага. Има лично отношение към всеки и не оставя никого без отговор.

Никола: Имайте предвид, че аз не знам всичко, но бих се радвал да споделя моите опит и знания.

Има и фотографски кът. Само интериор ли е?

Никола: За фотографския кът доста ми помогна моят приятел Даниел Даков. За едно фотографско студио всъщност се иска повече място. В случая обаче този кът служи по-скоро за показно, а не толкова за продукция, така че това е достатъчно. Всеки може да дойде и да пробва да снима на практика. За Коледа бяхме направили триизмерен декор за фотосесии. Ще направим такъв и за Великден.

Планирате ли и други събития?

Никола: На 29.02.2020 (събота) ще има отворена лекция с Николай Иванов, един харесван автор, на тема „Портретна и еротична фотография”.

фотографията

Планираме среща с Емил Данаилов – фотограф, писател, редактор и създател, който ще ни запознае с „травъл фотографията”. Също така искаме да организираме и други културни и информационни събития. През месец март например имаме идея за лекция за българските шевици.

Надежда: В последно време хората се обръщат към народното творчество. Българските шевици носят силна символика, но много хора не са наясно със значението им и това е възможност да разпространим тези знания.

Никола: Форматът на събитията зависи от предпочитанията на лекторите. Ще има и целодневни семинари, които за мое съжаление понякога ще бъдат платени. Те ще бъдат насочени, по-скоро към хора, които се занимават активно с фотография и искат да надграждат, докато отворените лекции, които ще са по-краткотрайни, са за по-голяма аудитория, за да запалим интерес у повече хора. В София има много такива мероприятия. Там има и местата и хората, които да ги направят. Аз искам да успея, да ги доведа тук. Бих искал също да поканя някои по-известни фотографи да представят творчеството си. Също така да организирам и изложби на млади автори, като стимул да преодолеят страха си от изява. Много хора имат качествени творби, но не смеят или нямат възможност да ги покажат.

Надежда: Да, често хората се страхуват да покажат талантите си, тъй като се притесняват от критика. Когато подходиш положително към някого, той се отваря да покаже своя потенциал.

Къде остава финансовата част (не може да не се запиташ)? Какво ви стимулира: личното удовлетворение или страстта към фотографията?

Надежда: Личното удовлетворение. Аз като детска учителка обичам да споделям знания и да помагам. При Никола важен фактор е и страстта към фотографията. Той може с часове да говори по темата.

Никола: И двете. Обмяната на знания помага много. От голяма полза е, най-вече за начинаещите. Осъзнах го благодарение на нашата фотогрупа. Има неща, които човек много по-трудно би възприел от книга, отколкото да ги види на живо. Затова за мен е важно да споделя това, което знам, било то и в други области (в границите на собствените ми възможности, разбира се). Има много по-можещи и успели хора от мен, но най-важното е да си помагаме. Много хора имат интерес към фотографията, но не знаят откъде да започнат или към кого да се обърнат. Сега вече могат спокойно да дойдат в Studio-café и да потърсят отговори и насоки.

Надежда: Фотографията не е само за фотографи, но и за любители. Просто да се порадваш или да релаксираш, снимайки.

С развитието на съвременните дигитални технологии и най-вече телефоните, съществува ли вероятността селфито да „измести” фотографията?

Никола: Не. Един безстойностен кадър, без идея не би могъл да измести дори такъв, сниман със стар, черно-бял фотоапарат, без автоматични настройки. В книгата „Фотографията на 20-ти век” има снимки от Първата Световна Война, които буквално са запечатали историята. Днес са едни от най-ценните в световен мащаб, без значение с какъв апарат са снимани. Така че, селфи с история и замисъл също може да бъде стойностен кадър.

Надежда: Има разлика между селфи с история зад него и „еголюбиво селфи”. Много важно е какво разказва самата снимка.

Цени ли се фотографията като изкуство през 21-ви век?

Никола: Изкуството е за хората, които искат и могат да го оценят. Честно казано и аз не разбирам някои произведения на известни художници, но те са в Лувъра или Ермитажа. Така че до голяма степен изкуството е въпрос на гледна точка и на възприятие.

фотографията

Наскоро мой приятел ми каза, че всеки човек има талант. Провокира ме да се замисля, дали е така и какъв всъщност е моят талант. Може би талант е всяко нещо, което ти носи удовлетворение и спокойствие. Нещо, което правиш, за да релаксираш, за да се развиваш, за да споделяш. Нещо, което те вдъхновява и зарежда.

Вдъхновението трябва да се споделя. Трябва да се предава, докато не достигне до всички нас и не ни залее като вълна, за да ни зареди с безкрайна жизнена енергия. Не се плашете да търсите, да развивате или да показвате своите таланти. Всяко нещо, направено от сърце може да бъде вдъхновение за някого другиго. Да говориш и да действаш от сърце винаги ще те отведе на правилния път – твоя собствен път. Само тогава може да осъзнаеш таланта си. А талант всеки има. Просто понякога ни трябва лек стимул и малко вдъхновение.

Днес излез, танцувай, рисувай, снимай, опитвай и споделяй. Животът е повече от селфито във Facebook или Instagram!

Бъдете вдъхновени!

[Total: 4   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: