Най-добрите изживявания са от другата страна на страха

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 4 мин

Уил Смит разказва за скока си с парашут


Скачането с парашут може би е едно от най-спокойните неща, които съм правила. Парадокс, нали? Е, ако на мен не вярвате, то прочетете за преживяването на Уил Смит:

Ежедневната борба със страха

„За мен ежедневната борба със страха се превърна в практика от около три години насам. Тогава скочих с парашут в Дубай. Скачането с парашут е мнооооого интересен сблъсък със страха, нали така?

Излизохме да пийнем с приятели вечерта. Някой от тях изведнъж каза: „Хееей, какво ще кажете да скочим с парашут утре?“ и всички отговорихме: „Дааа, трябва да го направим! Отиваме! Хайде!!! Да! Ще го направим!“

Прибрах се и се замислих: „Хм?! Е… Те също бяха пияни все пак… Може би те… Може би… Може и да не отидем…“ Същата вечер стоях в леглото си, будех се от стрес с учестено дишане и в главата ми се въртеше само мисълта, че ще скачам от самолет! Не можах да намеря нито една причина защо бих го направил! Не можех да спя, това беше най-ужасната вечер в живота ми, но все пак се надявах, че приятелите ми са били пияни.

Събудих се на следващия ден и отидох на мястото на срещата. И ВСИЧКИ БЯХА ТАМ! (Ох, мамка му!) Качихме се в колата и всички изглеждаха толкова развълнувани, че ще скачат с парашут. Само че не знаех, че всички те са имали същата ужасна вечер и са си мислили същите ужасяващи неща като мен. Но се преструват също като мен. „Дааа, ще скачаме с парашут, пичове! Чичо ми е във флота, човечееее! Нямам търпение да го направим! Ще бъде страхотно!“ А в този момент аз си мисля: „О, Боже! О, Боже!“ и стомахът ми се свива, не мога да ям, но не искам да бъда единствения тъпак, който няма да скочи от самолета!

1… 2…

И така, отидохме на мястото и имахме инструктаж. Човекът ми даваше инструкции за безопасност, обясняваше какво ще стане и какво трябва да правя, ако парашутът не се отвори… „Чакай, какво?! Защо да не се отвори парашутът?!“

Това ми беше първият скок, затова бях закачен за професионалист. Екипираха ме. Стоях там и пред себе си виждах самолет и осъзнавах, че все още никой не се отказва!!! Седнах в самолета и ми дойде малко в повече, защото седях в скута на някакъв непознат пич… И дори трябваше малко да си побъбрим. „Здравей, човече… Правиш това често, нали?“. Трябваше да се уверя: „Имаш деца, нали? Някой, който искаш да видиш пак, нали?!“ 

И така. Вече бях в самолета и всичко беше нормално. Качвахме се нагоре, и нагоре, и нагоре до около 4 000 метра. Тогава забелязах, че има няколко лампички – червена, жълта и зелена. В момента свети червената, но знаех, че в някакъв момент ще светне зелена и какво ли ще се случи тогава..?

Лампата светна жълто… И ето и зелената светлина… Някой отвори вратата и в този момент осъзнах, че „НИКОГА ДОСЕГА НЕ СЪМ БИЛ В САМОЛЕТ С ОТВОРЕНА ВРАТА!!!“

Страх, страх, страх и още страх!

В един момент хората започнаха да скачат от самолета! Дойде моментът, в който парашутистът ме придвижи до вратата. И ето ме, стоях на ръба. Пръстите на краката ми бяха на ръба… и гледах надолу към… СМЪРТТА!

И ми казаха „На 3!“

1… 2… (и те бутат на две, защото хората се хващат на 3!).

За секунда всичко спря.

За тази една секунда усетих, че това е най-блаженото чувство, което съм изпитвал през живота си! Летях! Даже, изобщо не се усеща като падане, сякаш въздухът те придържа.

Вече няма страх.

Осъзнах, че в момента на най-голяма опасност, изпитваш минимален страх. Блаженство!

20… 30… 40 секунди и осъзнах, че имам достатъчно време да разгледам наоколо: „О, виж тази сграда ето там. Еййй, виждам океана!“

Урокът за мен беше:

Защо се страхуваш в леглото си предната нощ? За какво ти е този страх? Просто не отивай! Защо се страхуваш 16 часа преди изобщо нещо да се е случило?! Защо не можа да се насладиш на закуската си? Защо се страхуваше в колата? Страхът от какво? Та, ти дори не си в близост до самолет!

През цялото време преди моментът, в който си на ръба, е безсмислено да се страхуваш. Това само проваля деня ти. И после в момента на скока, когато трябва да си ужасе́н, усещаш най-блаженото чувство в живота си!

Най-добрите неща в живота, се намират от другата страна на страха.“


Е, сега вярваш ли ми?

Аз също се страхувах. Вечерта преди скока спах при мама. На нощното си шкафче имах шише с вода. Казах си: „Ако протегна ръката си и докосна шишето с вода – утре няма да умра.“… Направих го седем пъти, само за да се уверя.

Когато ме екипираха, парашутистът ме попита – „Откъде си?“, а аз бях толкова притеснена, че му отговорих „Нона.“

Миналото лято се гмурках. Това е едно от най-плашещите ми изживявания. Бях толкова шокирана, че съм под водата и мога да дишам, че се паникьосах. Чувството се усили, когато си помислих, че маската ми е пълна с вода. Опитах да я махна както ни бяха обяснили – оказа се, че това са сълзите ми! След третото ми излизане от водата инструкторът ми каза – „Нищо ти няма на маската, помни, всичко е тук (и посочи главата си).“ И беше прав.

Преди скока ми с бънджи две минути стоях прикована за парапета. Исках да скоча, но краката ми не желаеха да се отделят от „защитената зона“. Инстинктът ми за самосъхранение не позволяваше скока ми да се осъществи. За секунда спрях да мисля и просто го направих.

Една секунда те дели от всички изживявания, които изпускаш, защото те е страх.

Независимо дали става дума за скок с бънджи или парашут, гмуркане, за работа, за целия ви живот, само една стъпка ви е необходима, за да достигнете това чувство на блаженство.

PURA VIDA!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: