Когато тръгна на пътуване – към себе си, към мен, към онова, което беше и не беше, аз те изпратих с надеждата, че целта ще оправдае пътя.
Сутринта е хладна и декемврийският вятър се приплъзва по страните ми. Развява косата ми в унисон с клатещите се оголени клони на дърветата. И мислено проследявам отдалечаващите се крачки – тръгваш по пътя към Санта Моника. А после има следи от гуми. Белязаха асфалта. И се усмихвам.
По пътя към Санта Моника ще видиш птици
Които и те, като теб, тръгват на юг. Устремени са към топлината, носени на заскрежените си криле. И по пътя ги раздвижват отново. Птиците летят към Санта Моника, а ти ги следваш отдолу с колата. Посоката ви е една. Към по-слънчевите сутрини и жежките залези. И когато те кацат по жиците, за да отдъхнат от дългия път, спираш и ти с чаша кафе и мислите за всичко. И нямаш търпение да продължиш напред.
Към Санта Моника ще преминеш през градове
През селца и градчета. Ще срещнеш хора – деца, които ще те научат да се смееш, и възрастни, които ще ти припомнят защо усмивката е най-важна. И други хора ще срещнеш – препатили, уморени, тъжни – те ще ти разкажат своите истории и ще съпреживееш болките им. Може би и ти ще им разкажеш. Ако си късметлия, поне един от тях ще съпреживее и теб.
По пътя ще прекосиш реки
Защото душата се учи, когато преплува дълбоките вирове. Ще се хвърлиш с главата напред в дълбокото. И, при първото потапяне, тялото ти ще изтръпва от студената вода. Ще те скове и дъхът ти ще секне. Но после ще започнеш да риташ. И на това ще се научиш – как се изплува от дъното и колко важно е навреме да излезеш на повърхността за онази глътка въздух, която ще те подтикне да продължиш по магистралата.
Към Санта Моника ще научиш много
Защото човек се учи, когато е на път. Ще преоткриеш дните си и ще създаваш спомени. Старите ще избледняват, но ги пази, защото от тях човек създава и себе си. Всеки ден, докато е на път. Така се стига до момента, в който няма вече да ти се търси дом. Защото ти ще си собствения си.
Вълнувам се за теб
Докато те изпращам от верандата и ти махам за „Довиждане!“ и „Лек път!“, аз съм развълнувана от предстоящото пътуване. И се гордея. Нямам търпение след години да разкажеш за наученото. За усетеното и видяното. За почувстваното и за всичкото обичане. Пътят ти ще е лек, защото искаш да го извървиш.
А как се гордея, о, само как се гордея!
