Когато пое по пътя към Санта Моника

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Когато тръгна на пътуване – към себе си, към мен, към онова, което беше и не беше, аз те изпратих с надеждата, че целта ще оправдае пътя.


Сутринта е хладна и декемврийският вятър се приплъзва по страните ми. Развява косата ми в унисон с клатещите се оголени клони на дърветата. И мислено проследявам отдалечаващите се крачки – тръгваш по пътя към Санта Моника. А после има следи от гуми. Белязаха асфалта. И се усмихвам.

По пътя към Санта Моника ще видиш птици

птици

Които и те, като теб, тръгват на юг. Устремени са към топлината, носени на заскрежените си криле. И по пътя ги раздвижват отново. Птиците летят към Санта Моника, а ти ги следваш отдолу с колата. Посоката ви е една. Към по-слънчевите сутрини и жежките залези. И когато те кацат по жиците, за да отдъхнат от дългия път, спираш и ти с чаша кафе и мислите за всичко. И нямаш търпение да продължиш напред.

Към Санта Моника ще преминеш през градове

През селца и градчета. Ще срещнеш хора – деца, които ще те научат да се смееш, и възрастни, които ще ти припомнят защо усмивката е най-важна. И други хора ще срещнеш – препатили, уморени, тъжни – те ще ти разкажат своите истории и ще съпреживееш болките им. Може би и ти ще им разкажеш. Ако си късметлия, поне един от тях ще съпреживее и теб.

По пътя ще прекосиш реки

река

Защото душата се учи, когато преплува дълбоките вирове. Ще се хвърлиш с главата напред в дълбокото. И, при първото потапяне, тялото ти ще изтръпва от студената вода. Ще те скове и дъхът ти ще секне. Но после ще започнеш да риташ. И на това ще се научиш – как се изплува от дъното и колко важно е навреме да излезеш на повърхността за онази глътка въздух, която ще те подтикне да продължиш по магистралата.

Към Санта Моника ще научиш много

Защото човек се учи, когато е на път. Ще преоткриеш дните си и ще създаваш спомени. Старите ще избледняват, но ги пази, защото от тях човек създава и себе си. Всеки ден, докато е на път. Така се стига до момента, в който няма вече да ти се търси дом. Защото ти ще си собствения си.

Вълнувам се за теб

пътя

Докато те изпращам от верандата и ти махам за „Довиждане!“ и „Лек път!“, аз съм развълнувана от предстоящото пътуване. И се гордея. Нямам търпение след години да разкажеш за наученото. За усетеното и видяното. За почувстваното и за всичкото обичане. Пътят ти ще е лек, защото искаш да го извървиш.

А как се гордея, о, само как се гордея!

[Брой гласове:3    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: