Преди 91 години на 14 Октомври 1926 година излиза на бял свят невероятната книга на Алън А. Милн „Мечо Пух“. Историята за пухкавото мече с добро сърце и неговите приятели развълнува милиони хора с деликатния и разбираем начин, по който са представени едни от най-ценните мъдрости за живота. Мъдрости, толкова прости, а всъщност понякога цял един живот не ни стига да проумеем и приложим. Да бъдем тук и сега, да се радваме на всеки ден, да бъдем толерантни и търпеливи с хората, да обичаме себе си и близките си, да бъдем позитивни въпреки всичко – звучи толкова просто, а всъщност…. наистина е!
Приятно четене!
- Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем.
- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
- Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
- Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
- Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не ,Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!
- Ако някога дойде ден, когато не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще остана там завинаги.
- Всяко нещо струва друго нещо.
- Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува…
- Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!
- И колкото повече Мечо Пух мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън.
- Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.
Философията, събрана в една детска книга, е толкова достъпна и приятно поднесена, че най-вероятно не ни се вярва колко е истинско всичко написано вътре. Може би твърдението, че всеки от нас трябва да пази детето в себе си и е отговорен за щастието му, е вярно – само така ще бъде здрав и щастлив възрастен. Мисля си, че първата стъпка към това детско щастие е да прочетем отново „Мечо Пух“ или всички страхотни детски книги и да им се насладим по един по-осъзнат начин. Защото истината е в простите неща. Pura vida!
