Този разказ ни беше изпратен от една неособено далечна държава, от едно малко китно градче. Истинският Рай за кучета и техните стопани ни кара да се размечтаем и да искаме да пренесем Кучеландия и в България. Колко хубаво би било? Вижте какво разказва Надежда за този прекрасен малък град:
Какво обича едно куче? Да похапва вкусно. Да получава неспирна любов. Да си поспива необезпокоявано. Да тича след любимата си топка. Да тича след птици и катерици. Така просто казано – да тича.
Представете си сега една държава. С размерите на нашата си. Всичко е както си му е редът. Казва се Кучеландия. Там всички много обичат кучетата. Например, как ги обичат ли? Ами има паркове. Без заграждения. На тези паркове се правят пикници, има катерушки, футболни игрища. В Кучеландия, кучетата тичат по тези паркове и си мислят:
“Ауу! Място за всички заедно без огради. Та това са си цели 50 хвърляния по дължина и 20 по ширина! Всъщност нямам идея, аз съм куче. Ето, просто хвърли топката, без значение посоката!“
Такива биха били кучешките разсдъждения. Знаят също, че освен паркове има и поля и гори. Общо взето тичане навсякъде.
В Кучеландия, почетните граждани се наслаждават и на други привилегии.
“Много тичане, жажда…изпих всичко. Ей сега минаваме покрай онази врата, от която се носи аромат на палачинки и бекон. Да! Сега само ще пийна от тази купа с вода оставена тук… Бекон ще ми дадат в къщи… Ммм, вкусна вода. Благодаря! До утре!”
И кучето ще благодари на поне още три такива подобни врати. Ще се прибере, ще получи парче бекон. Ще спи сладко до късен следобед. Вечерта след разходка, може и да влезе през някоя от тези врати и мирно да постои в краката на най-любимия си човек.
Такава е Кучеландия. Пълна с любов, вкусно хапване, сладки сънища и безкрайно тичане за едно куче. И е напълно истинска.
А вие знаете ли къде другаде има Кучеландия?
Pura vida!
