Вас кога последно ви обичаха?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Кой ще ви обича, когато не сте за обичане?


Ще те обичам, ако се държиш добре с мен. Ще те обичам, ако галиш егото ми ежедневно. Ще те обичам, ако се превърнеш в сянка на човека, който си, и се подчиниш на идеята за моето добруване.

Вас кога последно ви обичаха, когато бяхте гневни?

Когато псувахте, искахте помощ, имахте нужда от грижа, от дума, от жест? Без взаимственост. Без да връщате. Без, на свой ред, да сте на линия за отсрещната страна. Кога последно някой млъкна, докато си изливахте душата, без да каже „но аз, аз, аз, аз“? Кога последно някой ви подаде ръка, но наистина, а не да мине със „Спокойно, всичко ще мине.“ Кога последно някой ви даде решение на проблема ви?
обича

Вас кога последно ви обичаха, докато бяхте в дупка?

Докато търсихте пътя и начините, за да излезете на светло. Докато проплаквахте, че силите ви са на привършване. Кога последно някой не измести темата към себе си, а прояви някаква емпатия – мъничка, но от сърце? Кога последно някой видя болката в сълзите ви, а не въздъхваше от отегчение?

Вас кога последно ви обичаха, когато се стараехте?

Да сте там, когато трябва и не трябва. За подкрепата. За грижата и за вниманието.

На вас кога последно ви простиха грешките?

За казаната дума, за изпуснатите нерви. За пресрочените срокове. За лошото настроение. За нуждата от отношение. За зова за помощ.

Вас кога последно ви обичаха, когато не бяхте за обичане?

Когато бяхте изнемощели, критикувани, изоставени. Когато не бяхте „на ниво“.

Вие кога последно пренебрегнахте себе си за нечие чуждо щастие?

Ще кажете – но всеки сам е отговорен да има усмивки по собственото му лице. И е вярно.
Вярно е и друго – тогава, когато сте далече от идеала за обичане, има само един човек, който ще ви обича и обгърне с любов и прошка.
Вие.
[Брой гласове:5    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: