Време за четене: 2 мин
Кой ще ви обича, когато не сте за обичане?
Ще те обичам, ако се държиш добре с мен. Ще те обичам, ако галиш егото ми ежедневно. Ще те обичам, ако се превърнеш в сянка на човека, който си, и се подчиниш на идеята за моето добруване.
Вас кога последно ви обичаха, когато бяхте гневни?
Когато псувахте, искахте помощ, имахте нужда от грижа, от дума, от жест? Без взаимственост. Без да връщате. Без, на свой ред, да сте на линия за отсрещната страна. Кога последно някой млъкна, докато си изливахте душата, без да каже „но аз, аз, аз, аз“? Кога последно някой ви подаде ръка, но наистина, а не да мине със „Спокойно, всичко ще мине.“ Кога последно някой ви даде решение на проблема ви?
Вас кога последно ви обичаха, докато бяхте в дупка?
Докато търсихте пътя и начините, за да излезете на светло. Докато проплаквахте, че силите ви са на привършване. Кога последно някой не измести темата към себе си, а прояви някаква емпатия – мъничка, но от сърце? Кога последно някой видя болката в сълзите ви, а не въздъхваше от отегчение?
Вас кога последно ви обичаха, когато се стараехте?
Да сте там, когато трябва и не трябва. За подкрепата. За грижата и за вниманието.
На вас кога последно ви простиха грешките?
За казаната дума, за изпуснатите нерви. За пресрочените срокове. За лошото настроение. За нуждата от отношение. За зова за помощ.
Вас кога последно ви обичаха, когато не бяхте за обичане?
Когато бяхте изнемощели, критикувани, изоставени. Когато не бяхте „на ниво“.
Вие кога последно пренебрегнахте себе си за нечие чуждо щастие?
Ще кажете – но всеки сам е отговорен да има усмивки по собственото му лице. И е вярно.
Вярно е и друго – тогава, когато сте далече от идеала за обичане, има само един човек, който ще ви обича и обгърне с любов и прошка.
Вие.
