Не. Няма да пиша за онези труденички на най-древната професия, нито за комерсиалните днешни взаимоотношения.
Ще пиша за една възрастна женица.
Забелязах я един ден, докато се мотаех в магазин „Синчец“. Беше нова и на баджа ѝ се четеше „Вас ви обслужва: Веселина“.
– Извинете, но не виждам „Лионска наденица“. – казах аз
– О, лионка и аз много я обичам! – каза Веселина и се наведе да тършува под хладилната витрина.
– Съжалявам, господине, но нямаме в момента. Ама да ви кажа, вземете си от биренките. Лекинко ги запечете. Стават чудни! А са и пресни, от днес.
Нежният и мелодичен глас на продавачката смекчи раздразнението ми от липсата на това, което търсех.
Предложението ѝ бе в десятката и забърсах три биренки за вкъщи. Станаха чудесни.
Известно време след това не виждах Веселина в магазина. Вече си мислех, че е напуснала поради ниско заплащане, докато не я срещнах пак.
Бързайки, изморен след работа, си мечтаех да опъна краката в къщи, но трябваше и да се яде вечерта. Влязох в магазина и автентичната атмосфера на квартала се усети. Имаше трима-четирима блуждаещи клиенти като мен. Насочих се към хладилната витрина, само за да установя, че пак няма лионка. Потърсих биренките. Имаше. В този момент забелязах, че Веселина обслужваше стара и трудноподвижна дама с бастун. Тя ми хвърли само един поглед, сякаш ме фиксираше, и се отдаде на обслужването.
– 150 гр., 1,65 лв. Добре ли е така? – Веселина попита възрастната дама.
– Да. Добре е. Може ли и от това? Около 400 гр. – клиентката посочи с пръст.
– 380 гр., 2,46 лв. Добре ли е така?
– Не, добави още 20 гр. А къде са кошниците за пазаруване, че не видях на входа?
– 401 гр., 2,59 лв. Трябваше да са там, но… Чакайте, аз ще ви помогна. Ще занеса покупките ви до касата, а вие си купете и нещо друго, ако желаете.
Веселина нежно натрупа 4-5 кутийки с най-различни размери една върху друга и енергично се понесе към касата. Аз сякаш не съществувах в този момент. Също така енергично се и върна.
– Добър ден, г-не. Какво да бъде? – мелодично каза продавачката.
– Четири биренки. – отвърнах аз.
Веселина извади стоката от хладилната витрина и с голяма нежност отряза четворката от наниза. Сложи ги на кантара и се зачете нещо в етикетите. Наведе се и заровичка под хладилния шкаф. Изправи се и с лек отенък на вина каза:
– Съжалявам, господине, но не са годни. До 7-ми са, а днес сме 8-ми. Аз съм втора смяна и нямах време да огледам стоката, а тези от първа смяна май са спали. Да ви предложа ето тези. От днес са!
В този миг в главата ми нахлу поток от мисли, който изведнъж спря. В този миг осъзнах, че срещу мен бе моят учител по Дзен.
„Най-важният човек е този, който е срещу теб в този момент.“
– Добре. Дайте ми три. – казах аз, навлезнал отново в полето на мисълта.
– Заповядайте!
– Благодаря ви! Желая ви лек ден! – се отрони от устата ми, а всъщност ми се искаше да кажа повече…
Например, че да си загрижен за някого е любов. А тя е моята продавачка на любов.
