Идва време, в което ще трябва да се освободиш от всички тези привързаности

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

„Идва време, в което ще трябва да се освободиш от всички тези привързаности.“

Това ми каза Клара в момент на обзела я проницателност. А беше едва първата ни среща. Тя е от онези жени, които не търпят да ги питаш за любимия цвят. Избира те, запознава се с теб и ти заявява, че трябва в душата си да си свободен като номад. Това при нея е нещо като „Да, и аз обичам да ходя на кино“.

Срещнахме се на един светофар. Никога с нея не е имало нещо прозаично. Аз стоях и се взирах в светещата в червено фигурка – мислих за офиса, за дъщеря ми и проблемите ѝ в детската градина; също за майка си, която прекарваше грип – проклинах баща си, че избяга с руса празноглавка и падна в клишето; псувах жена си, че разби клишетата и изостави детето си.

Беше от онези дни, нали добре разбирате?

Тя се спря до мен, погледна ме и заяви, че имам най-потискащата физиономия, която е виждала в последните месеци. Клара. Абсолютно непозната. Хвана личното ми пространство за реверите и го разби в асфалта.

А после – мъгла. Летяхме с колата ми с висока скорост към хоризонта. Музиката беше оглушителна, мислите ми – съвсем занемели. Клара се смееше високо в ухото ми и този смях продължава да кънти и до днес в сърцето ми. Тя ме освободи от привързаността ми да се тревожа и да ме е страх – от днешния ден, от утрешния, от това дали в крайна сметка се оказах добър човек. Дали ще сгреша, дали ще съжалявам. Дали ще си струва накрая и дали си заслужава риска. Тя ме освободи от затвора на собственото ми съзнание.

Тогава, през онзи ден, когато спряхме колата насред една поляна съвсем в нищото, аз избягах от „Алкатраз“ и започнах да дишам.

„Какво, по дяволите, означава да те е страх? Кой човек би издържал да живее в притеснения? Пропускаш живота си, докато те е страх да го живееш. Правиш престъпление към душата си. Дори и само за това да съм тук днес, сега – да ти покажа, че няма нищо страшно в това да си щастлив – си струва всичко. Ти си струваш, аз си струвам, днешният ден си струва, както и всички останали дни. Дишай и приеми нещата, които обичаш. Знаеш ли колко хора срещам ежедневно, които дават душата си за нещо или някого и, въпреки това, се опитват да го променят? Не губи магията в нещата. Красотата ми е в белезите и бръчките ми от смях. В синините по кожата ми, когато плувах по тъмно в морето. В риска от разбитото сърце и втория шанс. Няма красота в страха ми. Няма красота в угризенията.

Има красота във вярата, че всичко ще е наред накрая.“

И докато залеза се даваше във върха на планината и Клара рисуваше фигурки по крака ми със стрък трева, аз се огледах и вдишах дълбоко. Хубаво беше. И вчера беше хубаво, и утре ще бъде. Вгледах се в страха си и му изсъсках. И всичко щеше да бъде наред. И сега, и утре, и винаги.

[Брой гласове:12    Average: 4.7/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: