Баба от Чехия, която е на 91 години, излиза на улицата и създава уникални произведения на изкуството върху къщите на своите приятели и местния параклис.
„Уличното изкуство“ се разбира като визуално изкуство, създадено на обществени места. Обикновено представлява произведение на изкуството извън галериите. Терминът придобива популярност по време на бума на графитите от началото на 80-те години и продължава да се прилага във времето в различни форми. Графити, плакати – направени от пшенично покритие или произведения на изкуството със стикери, улични инсталации или скулптури, са често срещани форми на съвременното улично изкуство. Термините „градско изкуство“, „guerilla изкуство“, „пост-графити“ и „неографити“ също понякога са използвани, когато се говори някакво улично изкуство.
Баба Анежка – 91 годишен уличен артист
“Опитвам се да помогна като украся малко този свят,” казва Anežka Kašpárková (Анежка Каспаркова), 91-годишна баба от Чехия, или babička /бабичка/ както ги наричат в Чехия. Анежка е родом от Лоука – селце и община в района Ходонин в Южния Моравски край на Чешката Република. Това е малко селце с малко население, но благодарение на усилията на Анежка е едно от най-красивите места в Чешката Република.
На 91 години, този невероятен артист прекарва по-голямата част от времето си правейки това, което най-много харесва – рисува ръчно къщите на съседите си с традиционните за местността моравки мотиви.
Баба Анежка се пенсионира преди 30 години от работата си в селското стопанство и от тогава рисува къщи.
Въпреки немощните си ръце, тя освежава всяка постройка с трудоемки и заплетени форми в цвят ултрамарин. „Просто правя това, което обичам“, казва смирено. „Опитвам се да помогна на света като го направя малко по-красив.“
Анежка казва, че не може да си представи живота без работа. Било то у дома, в градината или рисувайки по къщите.
Тя научила занаята от друга жена на име Манакова, а когато тя починала, баба Анежка решила да продължи нейния труд.
Изкуството на баба Анежка се отличава с една забележителна черта – светлия и дръзки цвят „ултрамарин“, който прекрасно контрастира с белите стени на моравските къщи.
Тя използва скъпи бои с високо качество, с които гарантира, че рисунките ѝ ще издържат поне две години.
Друга отличителна черта на изкуството ѝ е флоралната тема, присъстваща във всичките ѝ произведения. Тя никога не планира предварително какво ще нарисува, а просто го прави в движение.
Независимо от възрастта, Каспаркова продължава да удивлява хората с работата си, като винаги обръща внимание на детайлите и изтънчеността.
Аз не съм художник. Просто правя това, което ми харесва.
Все пак, когато си на 91 г. светът оказва своето въздействие. Анежка понякога рисува трудно, особено през зимата. Работата може да бъде много изморителна, тъй като почти винаги рисува на открито, но Каспаркова не се отказва. Тя не позволява това да я спре.
Много е отговорна и никога не оставя занаята си. Всеки Май тя прекарва 10 дни украсявайки току що боядисаните стени на параклиса в селото и дори се катери на стълба, за да достигне до най-високите места! Това е и любимата ѝ сграда. Тя отказва да позволи на годините си да я възпрепятстват и продължава да е активна с рисуването.
Прекрасният ѝ стил, макар и малко по-прост, напомня красивите рисунки по къщичките в Zalipie в съседна Полша.
Източник: http://www.tresbohemes.com
