Красотата на безсмислието и свободата да живееш както ти е кеф

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Направи живота си да бъде като епичен филм. Това е моята фолософия за нещата от живота и живота от нещата.

Ще започна с най-трудното и важно за осъзнаване. Колкото по-рано, толкова по-добре. Всички ще умрем рано или късно. Впуснете се в тази мисъл. Оставяте ли се на произвола на единственото нещо, което не можете да върнете – времето? Изгубено или не, то си отминава.

А как минава вашето зависи от това до колко е осъзната идеята, че някой ден ще оставите всичко, което познавате в сегашната си форма. Тогава…. Нищо няма да има смисъл.

Това е мое виждане, не съдете! Просто думи. Защото всъщност може да вярвате в Рая, в друг живот, в сродни души или друго, а може и да греша за всичко. Може и да не съм прав и като умра, хоп – ето го семейството ми от сродни души! Та-даааа. Кой знае…

Наистина не знаем. Но това, което знаем със сигурност е, че сегашният ви живот ще свърши. Не можете да вземете нищо със себе си. Не можете да вземете парите си, не можете да вземете приятелите си… Не можете да вземете постиженията си, дори и заветът, който оставяте на Земята, рано или късно ще бъде забравен. Или ще изчезне, когато земята изстине, защото слънцето е избухнало. Кой знае…

Красотата на безсмислието и свободата да живееш както ти е кеф

В наши дни със социалните медии и интернет и това колко бързо продължаваме напред към следващото нещо, хората забравят много по-бързо от преди. С дефицитът на внимание към нещата, хората много по-лесно преминават към следващата страница, следващия пост, следващия идол, марка, знак, меме… И ако утре си отида, няма да мине много време преди да бъда забравен.

Но още сме тук? Какво правите с времето си докато сте тук? То ваше ли е или вие сте негови?

Е, няма смисъл, но съм още тук. Живот. Понякога с чувството, че все едно сте наказани след училище извънредно. И докато сте “заседнали” тук, разбирате силата на избора.

Как ще направите този живот зашеметяващ?

Няма човек на Земята, който да е вдъхновен от това да прави нищо или да не съществува. Всички сме тук. Сега. Играйте играта. Не оставяйте контролера дори и за миг. И всичко това…. е толкова освобождаващо.

Можете да правите, каквото си пожелаете, да преследвате каквито цели решите. Искате да правите музика? Тайната е много проста – започнете да правите музика! Искате да се научите да танцувате? Отидете на танци! Или просто танцувайте така, сякаш никой не гледа. (Спокойно, никой не гледа, всеки е втренчил поглед в смарфона си!) Искате да учите финанси? Запишете се в колеж! Не можете? В ерата на Google и онлайн курсовете за всичко, “не знам” и “не мога” са само оправдания без сила и без тежест! Днес всичко е онлайн.

Освобождаващо нали? И най-прекрасното за мен е, че няма дефиниция “трябва” или “не трябва”. И това е нещо голямо, което поставям под въпрос – зависещо от парадигмата не съществува нищо, което се “НУЖДАЕШ” да правиш. Не трябва да водите здравословен живот, не трябва да сте преуспели, известни.

Няма правила. Създайте собствени правила. След като няма смисъл, създайте собствен такъв!

Това е красотата на безмислието – можете да създате собствен смисъл за живота си. По-голям и по-истински от всяка, вяра, религия или социален модел. Можете да изберете да вярвате в сродните души, в Бог, в извънземни, в рая, Изборът е ваш. Свободни сте да вярвате в собствения си избор.

Но и е страшно нали? Плаши ни мъничко. Защото оставяме живота в собствените си ръце. Нещата са в наш контрол. Това чувство ни дава изпълване и ултимативно щастие вътре във вас, но също така е плашещо, защото сте осъзнали: “Почакай, малко… няма “трябва да” или “не трябва да”… В какво да вярвам тогава?” Повечето хора искат да им кажете в какво да вярват, защото живеят в страх или невежество. И този съвет, че можете да постигнете нещата, които искате, ако откликнете на него в дълбочина, въпреки че е освобождаващ, е нещото, което повечето хора не искат да чуват.

И не се шегувам. Ако застана пред вас и кажа на всички “Знам, че понякога се чувствате изгубени, че живота може да е страшен, да е тежко и трудно, но помислете за всички неща, през които сте преминавали – болка, пот, кръв, сълзи…”. И ако ви кажа, че знам какво е решението?

Повечето хора биха предпочели да последват вяра, тенденция или идея, отколкото да потърсят своите собствени.

И именно сред морето от такива, сблъсквайки се с чужди, поставяйки по съмнение своите, сведох нещата от живота до няколко прости стъпки. Не се опитвайте да ги следвате! Намерете вашите собствени. Моите са плод на свобода, страх и уроци:

7 правила на живота:

1. Намери мир с миналото си, за да не прецакаш бъдещето си.
2. Какво другите мислят за теб, не е твоя работа.
3. Времето лекува почти всичко. Дай му време.
4. Не сравнявай живота си с другите. Всяко приключение е различно.
5. Не премисляй много, добре е да не знаеш отговорите понякога. Те ще дойдат когато най-малко очакваш.
6. Никой не носи отговорност за щастието ти освен самият ти.
7. Усмихвай се – не носиш всичките проблеми на света.

Pura vida!

[Брой гласове:7    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Георги Зарев

Георги Зарев

Последно работил като джедай. Обича да пише в свободното си време. Практикува кендама. В постоянно търсене на баланс сред всичко около него. Не може да изкара дори ден без музика. Оставил филологията в университета по средата, отново в стил на балансиране, тръгнал да търси себе си в хиляди други поприща, които развива и до днес. Това, което най-силно го вдъхновява и плаши са хората.
Георги Зарев

Георги Зарев

Последно работил като джедай. Обича да пише в свободното си време. Практикува кендама. В постоянно търсене на баланс сред всичко около него. Не може да изкара дори ден без музика. Оставил филологията в университета по средата, отново в стил на балансиране, тръгнал да търси себе си в хиляди други поприща, които развива и до днес. Това, което най-силно го вдъхновява и плаши са хората.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: