Двете гущерчета – История за силата на малките неща

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин
Лято е.

Августовската жега лека полека взе да натиска въздуха. Маранята по съседните покриви бе очевидно доказателство за това. Селската тишина се нарушаваше сегиз-тогиз от лая на кучетата, веселото кудкудякане на кокошките, мелодичните песни на синигерчетата. Опънал съм се на сайванта* и мързелувам умствено.

*Сайвант – Навес, пристроен към къща; Малък чердак

По ската срещу мен се гонят игриво две малки гущерчета.

Гледайки ги, до мен достигна напев. Заслушах се. Идваше от съседния двор. Леля Стефка и чичо Стойко преди няколко дни бяха преживели лична трагедия, бе починал големият им син. Него не го познавах добре. Бяхме се засичали, ама рядко. Сигурно още го оплакват си рекох. Загледах се отново в играта на гущерчетата. Този път се гонеха в кръг. Сякаш искаха да си захапят взаимно опашките. Танцът им ми заприлича на символа Ин и Ян. Кръговрат.

В този момент напевът от съседния двор придоби измерение на вайкане.

Заслушах се пак в красивата мелодия. Тук-там чувах по някоя дума. Изведнъж изтръпнах. Наострих слуха си максимално. Чух името Стойко. Не повярвах или по-скоро не исках. Той чичо Стойко от няколко години бе болен, но работата по градината и прасетата го държеше. Замислих се, че скоро не го бях мяркал да щъка по двора. Другата комшийка ме повика. Отидох до оградата със свито сърце. Да. Наистина съм чул правилно.

гущерчета

Нахлуха спомени.

Сълзите напираха в очите ми, но не исках да ги споделя с комшийката. Прибрах се на сайванта. Гледам си играта на гущерчетата, а сълзите ми капят като майски дъжд.

Картини от добрината на комшията  минаваха бавно пред очите ми. Как лятно време ми подаваше през оградата домати, краставици, тиквички и други селски вкусотии. Разговорите за ловните подвизи, докато си пиехме ракийката. Пролетни раздумки, за това как се режат плодните дръвчета. А и той лично бе засадил в двора ми няколко сливи. Времената, докато се грижеше дворът ми да е покосен, когато си дойда в отпуска. Зазимяваше къщата, а пролетта проветряваше мазите. Филмът е безкраен.

Двете малки гущерчета сякаш не се интересуваха от спомените ми.
гущерчета

Играеха си, показвайки ми явно, че животът продължава. Добрината, която оставяш в сърцата на другия. Малките неща, които правиш всеки ден за другия. Не е ли това, което оставяш зад себе си? Това не е житейска философия.

Това бе начин на живот на един добър човек. А ти какво добро направи днес за другия?

[Брой гласове:7    Average: 4.6/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: