Малкото сираче – приказка за доброто, което не забелязваме

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 2 мин

Отворете си очите за доброто


Живяло някога едно сираче. Нямало си никого на този свят. Може би заради това се опитвало да помага на всички, да не ги наранява и да изглежда добро в техните очи. Всички го харесвали, но сирачето се чувствало тъжно. То обичало да се навърта около точиларят, за да споделя с него болката, която криело от другите.

Точиларят бил добър човек и искал да помогне с каквото може на малкото сираче.

Един ден сирачето му рекло:

– Ех, ако имаше кой да ми помогне да нацепя дървата, че все на другите помагам, а за мен нямам време.

В късна доба, точиларят отишъл и нацепил дървата на сирачето, което по това време било в съседното село, за да цепи дървата на градинаря.

Към обед на другия ден запъхтян в точиларницата влетял нашият герой.

– Да знаеш, някой снощи е нацепил дървата ми, а аз мислех да си направя пейка от тях. Сега къде ще отмарям след работа?

Точиларят нищо не казал, но през нощта оставил една дървена пейка пред къщата на сирачето.

малкото сираче пейка

– Точиларю, приятелю мой, да знаеш снощи някой е сложил пейка пред дома ми. А сега къде ще посадя цветята? Изхвърлих я. Не ми трябва.

И този път добрият човечец нищо не казал.

Минали няколко дни.

– Точиларю, да знаеш колко съм самотен. Няма с кого една приказка да споделя, когато се прибера.

През нощта точиларят пуснал едно малко и гальовно котенце в двора на сирачето.

На другия ден то дотърчало и казало:

– Ех , някой е пуснал коте в двора ми. Така се умилкваше, мъркаше и ме гледаше в очите, че забравих за самотата си. Но после се сетих, че аз себе си не мога да изхранвам, та и едно малко коте ли? Занесох го в дълбоката гора.

Точиларят този път не се стърпял и казал:

– Приятелю, аз нацепих дървата ти, аз ти донесох пейката и аз пуснах малкото коте в твоя двор!

– Ти ли си бил! Аз да ти споделям, а ти да ми се бъркаш в живота! Край! За мен не си вече приятел!

И сирачето напуснало бясно точиларницата.


 

Знаете ли колко пъти си мислим, че целият свят е срещу нас, че никой не ни подкрепя, не ни обича. Мислим си, че няма кой да ни помогне. Истината обаче е, че трябва да си помогнем сами. А понякога това означава просто да си отворим очите.

PURA VIDA!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: