Ако това е морал – задръжте си го

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Морал (от латинското име moralitas означава маниер, характер, правилното поведение) е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни.

Наскоро бях в Испания на гости на един приятел, който е там почти 20 години. Като всеки, който за първи път посещава някоя чужда страна, ми беше много любопитно да видя как живеят хората там и какво е различното от България. Освен туристическите забележителности и атракции, винаги съм смятала, че по-интересни са хората. Тези, които се разхождат по улицата, които отиват на работа или стоят с приятели в някое кафе. Направи ми огромно впечатление безобразното спокойствие на хората и глупостите, които си говорят, когато се видят. Шегуват се постоянно един с друг, разказват си щуротиите, които са направили наскоро и нито веднъж не видях тъжни и унили физиономии.

Но имаше едно нещо, което не можех да проумея, а ми се набиваше на очи на всяка крачка.

Масово хора над 40 години, особено жените, изглеждаха страхотно. Ама наистина страхотно. Прически, рокли, бижута. Личеше си, че се поддържат и се грижат за външния си вид. И най-вече – излъчваха щастие.

Първоначално си мислех, че попадам все на богати семейства, но после разбрах, че греша. Те бяха навсякъде. На плажа, в ресторанта, по улиците. Много от хората там спортуваха и членуваха в накакви клубове – плуване, колоездене, тенис, аеробика. Дори бяхме на гости на един 50 годишен испанец, който беше част от морски клуб на плажа – място на което хората си държат лодките и необходимите принадлежности и се събират да изпият по бира или кафе. Хора на 40 и повече години, пълни с енергия и ентусиазъм. Усмихнати, щастливи, спокойни. Тогава видях, че остаряването не е непременно ужасно.

морал

Попитах нашия приятел: аз ли преувеличавам в преценката си или наистина е така? Той потвърди наблюденията ми и тогава го попитах как го правят? Как успяват да отделят толкова време за себе си и хобитата си? Неговия отговор ме шокира и в същото време отрезви:

„Защото вече живеят живота си заради себе си, а не заради децата си.“

Първоначално това звучи някак егоистично и грозно. Нали ги обичат тия деца? Нали затова са родителите – да помагат?

Но помислете:

Отдали сте цялата си енергия за тях в продължение на 20 години, в които освен деца, сте имали работа за вършене, сметки за плащане, мечти за сбъдване и проблеми за разрешаване. Тежка и отговорна задача, която често се опитва да ви смаже психически. Но децата порастват, започват да живеят собствен живот, да поемат собствена отговорост (стига да им позволите) и тогава оставате сами. Какво следва после?

Не заслужавате ли вече малко здравословен егоизъм?

Често чувам около себе си истории за това какво дължим на семействата си. Дори наскоро четох статия в интернет за това и коментарите ме потресоха. В общи линии масово хората смятат, че през целия си живот са длъжни я на родителите си, я на децата си и без значение дали това им харесва – според тях е правилно и морално.

  • Когато станеш на 25, но те мързи да работиш, родителите ти са длъжни да ти дават пари и да ти плащат сметките.
  • Когато се изнесеш и те останат сами, си длъжен да им ходиш на гости през ден, да запълваш времето, в което им е скучно и да не се отлепяш от тях, защото иначе си „лош човек“.
  • Когато ти се роди дете, родителите ти са длъжни да ти помагат с децата, понякога дори спират да работят, за да си гледат внуците.
  • Когато децата ти пораснат, ти пък си длъжен да с грижиш за родителите си, защото „си им задължен за всичко, което са направили за теб“, а старческият дом означава да ги изоставиш, защото си „неблагодарен“.
  • Когато родителите ти ги няма вече, ти си длъжен да пазиш всичко тяхно до края на живота си, после твоите деца също и така до края на света.

Примери много. Но криворазбрания морал е навсякъде в България. А дръзне ли някой да „кривне“ от този кръговрат и да се осмели да живее живота, който иска – веднага се заклеймява като неблагодарник, без никакъв морал и ценности. А онези, испанците, „те имат пари, затова са така.“ Или просто имат желание?

морал

Семейството не е банка, в която всеки си плаща задълженията. То е подкрепа и утеха, любов и безкористно приятелство.

Преди време майка ми каза на мен и сестра ми нещо изненадващо:

„Някой ден, когато остарея, искам да съм здрава и способна да се грижа за себе си. Но ако не е така, не искам да ме гледате вие. Защото не искам да ви бъда тежест, никой не заслужава такова бреме. Аз ви обичам и искам да си живеете живота.“

От друга страна преди няколко месеца една жена ми каза друго:

„Е, че за какво го гледаш това дете? За да те гледа то като остарееш!“

Виждате ли разликата? Според нея, съм родила и отглеждам дъщеря си, за да дойде ден, в който ще ѝ го натяквам, защото тя ще ми е задължена до края на живота си.

Ако това е морал – задръжте си го.

Имам дете, защото искам да дам цялата си любов и подкрепа. Защото искам да я видя как става голям човек, как пада и как се изправя, как учи и взима с пълни шепи от живота. Искам тя да е щастлива, а не длъжна. Нито на мен, нито на някой друг.

Никога не можеш да върнеш любовта, сълзите, безсънните нощи и страхове обратно на родителите си. Няма как да им се отблагодариш. Но не е и нужно. Защото ще направиш това за своите деца. Те пък за своите. Така си върви живота и виновни и длъжни няма.

„Детето е гост в твоя дом – нахрани го, изучи го и го пусни.”
Индианска поговорка

Прави нещата, защото искаш, а не защото си длъжен.

Майка ми е невероятен човек. Помага ми много и взима детето понякога, за да си почина или да изляза с приятели. Но тя не е длъжна да го прави. В разцвета на силите си, след 2 отгледани деца и много изхабени нерви, сега е нейното време да живее. Обикаля с приятелки, ходи в планината, на море, по ресторанти. Когато няма планове, тогава с най-голямо удоволствие си взима внучката и си прекарват страхотно. Задължения няма, само любов за раздаване. И в това е най-хубавото. Всеки път, когато я питам дали не ѝ тежи, че уикенда е заета с дъщеря ми, тя ми казва: „Луда ли си, на мен ми е толкова забавно!“

Забавления. Звучи като нещо, което е само за млади хора. Защото възрастните имат задължения и все „не остават време или пари“.

морал

Морал не е да си длъжен.

Морал е да направиш път, да помогнеш в беда и да усмихнеш някого. Да не нараняваш умишлено и да не пречиш на другия. Махнете старите домашни дрехи и излезте на разходка. Седнете да изпиете едно кафе със стар приятел, посмейте се на глупостите, които сте правили като млади и направете някоя нова. Срешете си косата и сложете онази гривна, която пазите в шкафа за специални случаи. Стига с тези тъмни и широки дрехи – живота е цветен и не винаги всичко е кофти. Иска ми се да виждам повече хора, които носят умивки на лицето си и щастие в главата. Да има по-малко „какво ще кажат хората“ и повече „кеф ми е да правя това!“. Книга, танци, разходка – правете това, което ви харесва. Както казва моя приятел в Испания: „Живей сега, защото няма втори епизод!

Pura vida!

[Брой гласове:2    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: