Цял живот ти казват, че образованието е ключът към успеха и всички качества, които придобиваш в училище или в унивеситета са достатъчни, за да си щастлив и успял.
Но дали е само това?
Има хора, които без значение от липсата на диплома, се справят идеално с това, което правят. Има и такива, които имат много знания, квалификации и са учили години наред, но нещо все не им достига.
Истината е, че личните качества присъстват като изискване във всяка обява и понякога са по-важни от всеки сертификат или образователна степен, но не им обръщаме нужното внимание. А именно те са тези, които ни правят добри и ценни кадри – професионалисти, на които може да се разчита.
Ето някои от най-ценените качества на работното място, които дипломата не може да ти даде, но те ще ти помогнат повече, отколкото си мислиш:
Проактивност
Много голяма част от хората с години работят на едно и също място без никакво развитие. Но това са същите хора, които казват, че работят толкова, за колкото им се плаща. Мерят всяко свое действие според заплатата си и тя е единствената цел, която имат. От друга страна, проактивните хора, тези пълни с идеи и предложения, често са уважавани от колегите и шефовете си. Това са хората, които правят иновации, подобряват процеса на работа и са концентрирани към развитие на общото. И, може би не веднага, но винаги идва момент, в който това им се отплаща. Разликата между много добро и отлично са 5 минути повече отдаденост всеки ден. Да извървиш една стъпка повече, да дадеш една идея повече. Всяко малко нещо, което правиш в повече, се натрупва и се превръща в професионализъм и доверие в уменията ти.
„Вие няма да израснете, ако не се опитате да направите нещо извън това, което вече умеете до съвършенство.“
Ралф Емерсън
Лоялност
Чувство за мярка
Дали да кажеш нещо и кога, струва ли си спора, градивна ли е критиката или просто нажежава обстановката? Чувството за мярка е едно доста позабравено качество, за което рядко се говори и коментира, но пък липсата му винаги се усеща осезаемо. То е вътрешен усет, които се развива чрез наблюдение и преценка на хора и ситуации и най-вече на себе си. Кога прекаляваш с приказките, колко често закъсняваш за среща, колко е уместно да отидеш на работа с тези дрехи, колко често спориш с колегите си и какви думи използваш. Всичко в разумни граници е приемливо. Но къде са границите? Погледни се отстрани, дай си време да разбереш как звучиш, как изглеждаш. Постави се на мястото на другия и ще разбереш сам.
„Човешкият характер има три златни качества – търпениe, чувство за мярка и умение да мълчи. Понякога в живота те помагат повече, отколкото ума, таланта и красотата.“
Джордж Клуни
Чувство за екипност
Пише го във всяка обява и вече звучи клиширано, но това наистина да бъдеш част от екип, а не от група хора дошли да свършат дадена работа, е истински ценно. Човек, който създава нещо сам, ще има нужда от партньори или служители, когато се развие. „Шефът“ ще бъде истински лидер, само когато наистина е част от екипа. Винаги ще имаш нужда от други хора, колкото и да си добър в работата си. Да помогнеш, когато някой е по-назад, да потърсиш помощ, когато ти е трудно или да споделиш радостта от постигнатото. Типичен пример за необходимостта от екипност са отборните спортове като футбола, в които дори най-големите звезди не биха могли да спечелят без съотборниците си. “Сговорна дружина планина повдига” и понякога не само планина, а и цели светове.
Толерантност
Въпреки общото ежедневие и цели, ние все пак сме различни хора. Имали сме различно детство, различни комплекси и безброй много мечти – кои сбъднати, кои не. Дали са ни различно възпитание и възприемаме живота през призмата на собствените си преживявания. В офиса, както и навсякъде другаде, трябва да уважаваме чуждите качества и модели на възприятие. Защото както в училище някои бяха по-добри с числата, а други със свободните съчинения, така и в работата си всеки има нещо, с което да допринесе за постигане на общата цел. Един добър лидер ще види потенциала в хората и ще разпредели задачите правилно, а един професионалист ще уважи различното в чуждите методи и похвати. Но за това на първо място трябва отворено съзнание. За да приемеш, че не всички хора са като теб и това е ок.
Мотивация
Вътрешното желание да усетиш удовлетворение от крайният резултат е по-важно от това колко време и усилия ще ти отнеме това. Но не всеки го иска толкова много. Или пък се отказва и оправдава с обстоятелствата. Причината няма значение. Важното е да продължиш напред, да преодоляваш спънките и да приемаш стъпката назад като временно явление, а не като начин на живот. Всички хора, които са мотивирани да научат нещо ново, да бъдат по-добри и по-щастливи от вчера – в един момент успяват. Защото това е качеството, което ги бута напред всеки път, когато обстоятелствата ги дърпат назад. Дали си заслужава да се предадеш? Трябва ли да спреш, защото в момента нещо не ти достига? Този проблем по-важен ли е от така чаканото удовлетворение накрая? Ако отговорът ти е „да“, трябва да си помислиш кога и защо загуби мотивация да бъдеш по-добрата версия на себе си. И ако смяташ, че това не е важно, ти остава само да стоиш и да гледаш как другите успяват.
Всички тези качества ще ти помогнат в работата, но и навсякъде другаде. В отношенията ти с хората, в отношението ти към самия себе си, в партньорства и приятелства. Човек трябва да развива себе си, както детето развива двигателните и говорните си умения – без да се отказва. Защото в крайна сметка всички постигнати цели и мечти са това, което пълни живота и спомените ти със смисъл и щастие. И всеки път, когато погледнеш назад, знаеш, че си успял, че си стигнал до края. И следващият път пак ще го направиш.
„Човек не може да действа правилно само в една област на живота си, а в другите – не. Животът е едно неделимо цяло.“
Махатма Ганди
