За някои аспекти на любовта

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 8 мин

Деца и родители

Първият ни досег с любовта като индивиди е именно този. Всички ние (но, хайде, за да съм коректна, ще вмъкна „почти“) обичаме родителите си и нашите родители ни обичат. Особеностите на този любовен аспект е изтъкан от дефиниции като „безпрекусловност“, „безграничност“, „саможертва“, „на всяка цена“, „въпреки всичко“ и, най-важното – „въпреки нас самите“. Мама и татко те обичат с цялата ти егоистична природа, защото, да, децата са върли егоисти в обичта си.

И преди да ми теглите една майна, ще обясня – никъде не съм срещала дете в наистина ранните години от живота си да се поинтересува как е минал работния ден на мама, да поразпита татко за представянето на любимия му отбор на някое първенство или, без да е помолено изрично, а само така – от добро желание и инициатива, да направи чаша чай на мама.

любовта

Всички ние, когато сме били деца, сме живели с идеята, че мама и татко съществуват, за да ни обичат. Те нямат друг облик, освен родителския.

Този аспект на любовта поставя родителите ни в чужда за тях досега роля – до преди да имат нас, те са живели в една взаимствена любов един с друг – майките ни, преди да станат майки, са обичали татко и са се грижили за него, но на свой ред татко също е обичал и се е грижил за мама. В зората на тяхното обичане са си скъсвали задниците от внимание и отношение към другия. Но грижата е била на дневен ред и все още е.

Родителският аспект на любовта учи мама и татко на безпрекусловното обичане, което те започват да изпитват към наша милост. Те ни обичат просто така. С появата на родителските инстинкти, всеки нормален човек обича детето си, без да очаква то да се грижи за него след като се е прибрало от училище и да е заинтересувано от развитието на професионалната кариера на родителите си, например.

Детето се обича, когато е нервно, ревящо, егоистично, очакващо всичко да се върти около него и неготово да дава в замяна. То се обича заради него и въпреки него. Когато човек стане родител, пред хоризонта на личностното му развитие се ражда аспекта на любовта, според който ти оттук нататък ще обичаш друг човешки индивид, без да очакваш нищо в замяна.

Родителството, винаги съм смятала, е най-сигурният и понятен за човека начин да победи вроденото си его.

У детето пък тази родителска обич създава погрешната идея, че за да те обича някой, трябва просто да се навърташ наоколо, което след години ще бъде в голям разрез с действителността, когато същото това дете ще започне интимна връзка с друг човек и ще трябва да осъзнае, че трябва да има взаимственост на чувствата и грижата. Партньорът в живота ти няма да ти е майка, за да те обича кисел, нервен, неправещ нищо за него, живеещ в едноплановия си свят на само получаване. Просто трябва и двамата да си правите кафе. За щастие, човекът като мислещ и себеосъзнат индивид с годините се отърсва от това положение на егоистичност по отношение на родителите си и с времето любовта му към мама и татко се превръща в нещо много по-споделено, оценено и взаимно.

Любовта между теб и всичко, което обичаш

За да стигнеш до положението, в което да си способен да обичаш истински и интимно друго човешко същество, ти трябва да си завършен индивид. Нямам предвид да си „кон с капаци“ и да не пропускаш през мембранната си бариера новото, различното, алтернативното. Говоря за това, че е важно достатъчно добре да се познаваш и да си наясно със себе си, с вкусовете си и разбиранията си за различни неща от живота, за да си в състояние да познаваш чертите, обстоятелсвата и отношенията, които те карат да се чувстваш щастлив. И да ги отстояваш и защитаваш.

любовта

Вярвам, че човек най-лесно се опознава чрез нещата, които обича и му доставят удоволствие. Тук не става дума за други хора. Говоря за хобитата, заниманията, вкусовите предпочитания. Защото отношенията с друг човек в интимния аспект на любовта са пълноценни и здравословни тогава, когато самият ти си пълноценен и здравословен за себе си.

Ще рече – да знаеш какво да правиш със собствените си разбирания, с времето и способностите си, дори и когато нямаш друг човек в интимен план, с когото да ги споделиш. Пък и хобитата ти са сигурен начин да опознаеш сам себе си.

Важно е да обичаш времето, прекарано със самия теб и е важно да обичаш нещата, които правиш.

Книги, изкуства, танци, спорт, учене, коли, пътешествия. Няма значение. Важно е да си намерил своето място, да си открил нещата, които те задвижват и осмислят като индивид, извън контекста на интимната любов. И трябва да обичаш тези неща и страсти.

Ако си книжен любител, е прекрасно да обичаш книгите си, да имаш афинитет към даден автор, да обичаш да четеш през определен отрязък от деня. Ако обичаш да пътуваш, е супер да обичаш и превозното си средство, и сака си, и снимките си от разлините посетени места. Да обичаш пътя и начините, по които осъществяваш хобитата и интересите си.

Една завършена и наясно със себе си личност е предизвикателство за обичане, но, както се казва, ще знаеш защо обичаш този човек.

Когато бъдеш запитан за това какъв е човекът до теб, е готино да можеш да изброиш неща, които го описват не само чрез взаимната ви любов и връзка, а обрисуват някаква индивидуална представа за самия него. Има разлика в представяния като „Мъжът ми/жена ми е човек, с когото живея и си ляга до мен всяка вечер.“ и „Мъжът ми/жена ми е човек, с когото живея и който обича да пътува/обича да чете/се интересува от техника/спортува еди-какво-си“. Обичайте личности, а не огледала.

Любовта между теб и разбиранията ти за света

Наред с нещата, които обичаш да правиш, съществуват и идеите, които би следвало да обичаш като част от личността ти по отношение на света, който искаш да създадеш за себе си. Когато си наясно по отношение на себе си и нещата, в които вярваш и изповядваш, си много по-близо до постигането на така бленувания от всички вътрешен мир. А истината е следната и е много простичка – интимната любов, към която всички се стремим и която е първият аспект на обичането, който изниква в съзнанието ни, когато ни питат „Какво е любов?“, е много трудно достижима, ако не си в мир със собствената си същност.

Успешният човек, вярвам, е този, който заспива и се събужда с мисълта, че всичко е точно, каквото го иска и отговаря до голяма степен на мечтата му за собствения му живот. 

Ако обичаш добротата и ти се ще да живееш живота си по нормите ѝ,  ти ще си наясно, че би търсил за себе си добър човек. Ако обичаш семейството като социална единица, съвсем естествено не би свързал живота си с човек, който го отрича и не ще и да чуе да има дете някой ден. Бъдете наясно със себе си и желанията си, с визията си по отношение на най-важните положения от човешкия живот. Обичайте тези си разбирания, защото така бихте могли да ги отстоявате и защитавате. Когато имате ясна представа за това как искате да се стече живота ви, ще бъдете способни да създадете и отгледате здрава и стабилна интимна любов. Просто защото ще знаете какво да търсите и какво би било абсолютно приемливо за самите вас.

Любовта между теб и човека до теб

И, ето ни, на. Пропътувахме доста редове, докато стигнем до най-трудно достижимия и същевременно най-желания аспект на любовта. Да, смятам, че е важно да сте се научили да обичате всичко гореизброено, за да сте способни да обичате човека до себе си така, както заслужава. Интимната любов се свежда до себераздаване, грижа, спорадични разбиращи споглеждания, позасмиване тук и там, смислени разговори и голяма душевна лекота. Това е. Лекотата на душата е здраво вплетена с вътрешния мир. Интимната любов е гледане в една посока и крайната точка на това, което виждате, да е една и съща. Всичко по пътя е индивидуални багри и шарки, които правят достигането до тази точица в далечината толкова вълнуващо.

Обичайте здравословно, смислено, осъзнато и страстно. Успех!

любовта

Източник: The next chapter

[Брой гласове:3    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: