Сугестопедия – театралната постановка на науката

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

През 70-те год. на 20 век българският психотерапевт и педагог Георги Лозанов създава концепция за внушението, наречена „сугестопедия“. Той я определя като наука за развиване на всестранни резерви на личността. С други думи – развиване на възможности, теории, езици, които до преди не сме си и помисляли, че можем да научим.

Сугестопедията открива нови хоризонти.

Много често сами се ограничаваме да изпитаме нови преживявания. Способни сме да научим всичко и то много лесно – не е задължително да ни е вродено, за да го можем. Това, което ни трябва е да се изправим пред предразсъдъците си. Тогава ще разберем, че изворът на познанието е собственото ни подсъзнание.

С развитието ѝ се появява и понятието „антисугестивни бариери“. Основното, което Георги Лозанов развива за тях, е, че те ни пречат да възприемем зададената нова информация, поради паметта на ума ни и отричането на нещо, неприемливо за нас.

Идеята на сугестопедията е да намали до минимум антисугестивните бариери и съзнанието да може да се отпусне да приеме нова информация.

Тези бариери имат подразделения, спрямо причината за възникването им:

Емоционалната:

Тя е силно изразена при децата. Появява се под формата на инстинкт. Децата, от недоверие или неразбиране на външна ситуация, интуитивно отказват да приемат дадена информация.

Логичната:

Тя се развива във вече съзнателна възраст. Проявява се, когато умът ни, поради противоречия с отминали събития, запазени в паметта ни, отхвърля дадената информация, защото ни се струва неправилна. Не вярваме в нещата, които не ни се струват логични, именно заради тази бариера, която съзнанието ни поставя.

Етичната:

Тя, от своя страна, отхвърля послания, които противоречат на нашата изградена етика и принципи.

Умът ни води борба с желанието ни да научим нови неща. Предишните ни изживявания, ценностите ни, инстинктите ни, са бариера, която ни възпрепятстват да се обогатяваме.

Повлияни от предишен опит – напр. неуспех, се ограничаваме да отворим съзнанието си към нещо ново. В интерес на истината колко често си казваме: „Миналият път не успях“ и се отказваме от познанието заради страха от провал.

Винаги съм си мислел, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили.

Георги Лозанов

Сугестопедията цели да елиминира до минимум тези фактори, които ни въздействат.

Как?

Проучване посочва, че сме се чувствали най-добре в утробата на майките ни. Основната цел на преподавателите по сугестопедия е да ни накарат да усетим спокойствие и сигурност и индиректно да пресъздадат усещането, че сме в утробата. Тогава, ние ще можем да приемаме информацията най-пълноценно.

сугестопедия

Практиката на Георги Лозанов го показва:

В психотерапевтичната ми дейност веднъж имах много интересен случай. През 1955г. един мой пациент, който посещаваше вечерно училище, ми каза: „Докторе, сега трябва да отивам на вечерно училище. Дадоха ни да научим наизуст едно стихотверение, но аз не съм отварял учебника. Ако ме изпитат да декламирам, ще е ужасно.“ Попитах го: „Ти слуша ли стихотворението в клас?“ – „О, да“ – отговори той. Аз спокойно му казах: „Не се притеснявай. Ако си чул стихотворението веднъж в клас, то е вече в подсъзнанието ти. Не се отказвай да говориш, започни с първата дума, която ти подсказва съзнанието.“ На следващия ден, дойде в кабинета ми и развълнуван ми каза: „Какво направихте? Беше цяло чудо. Накараха ме да изрецитирам стихотворението. Опитах и за мое учудване, го казах без грешка.“

За този случай и професор Лозанов не намира обяснение в началото. Твърди, че е отправил неволеви внушения за опресняване на паметта на пациента си. Те провеждат просто един приятелски разговор, а самият Лозанов е убеден в съвета, който му дава.

Тук ключовата роля не изиграва окуражаването, а напротив. Безпристрастният, донякъде приятелски разговор помага на човека да се отпусне и просто да повярва, защото я няма емоцията, която да утежнява ситуацията.

Това понижаване на емоционалността е решително за урока, използващ метода сугестопедия.

сугестопедия

Как протича урок по английски език, чрез метода сугестопедия?

Ключовото при урока са ролевите игри и използването на музика. Представете си класна стая, която се превръща в мини театър. На места са разположени реквизити,  които ще участват в бъдещия урок и художествено оформени граматични табла, които да дават информация.

Преподавателят стартира с текст на английски език. Учителят е непринуден и ведър, внася положителна емоция в отношението си с групата. Започва да чете избрания текст, като в процеса на четене изиграва всеки жест, мимика, действие, изобразен в него. Граматичните табла трябва да се възприемат от курсистите периферно, особено в началото, защото те биха отвлекли вниманието от играта.

След изчитането на текста курсистите, заедно с преподавателя започват заедно да изиграват сценките от текста, които са представени преди това. Цялата идея тук е курсистите да се почувстват спокойни. Всичко трябва да се случва спонтанно, за да може съзнанието да е отпуснато.

Ролята на музиката

В сугестопедията ключова роля също изиграва музиката. Тя е хармонична и винаги съответства на тона на преподавателя. Целта е тя да отключи дадена емоция на спокойствие и непринуденост и съзнанието ни да е готово да учи. Музиката успокоява и носи онова чувство на сигурност, което е в основата на сугестопедията.

Чрез този метод съзнанието се отваря към нови знания, които не са ограничени от предишни изживявания и емоции. Сугестопедията е изпитана във времето и е доказано ефективна. Просто е нужно да се отпуснем и да поискаме да се случи. Човешкият мозък е безграничен, стига да си го позволим!

PURA VIDA!

Използван източник: https://krumsyarov.files.wordpress.com/2016/12/lozanov_desugestopedia.pdf 

[Брой гласове:0    Average: 0/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: