Моето писмо до Дядо Коледа през 2020-а

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 2 мин

Дядо Коледа, пиша ти писмо. Вече съм голяма, но детето в мен все още търси магия и вълшебства.


Мили Дядо Коледа,

Въпреки че 2020-та беше особена година, аз слушах много. Слушах дъжда навън, слушах песента на щурците през лятото, вятъра през ноември и мяукането на синеоката котка, която живее на нашия паркинг. Слушах думите на дъщеря си, на близките си хора, слушах историите им, тревогите и успехите, слушах и сърцето си. Може би за първа година наистина го слушах и му дадох цялото си внимание.

Толкова много ми е казвало то, а аз толкова години съм го игнорирала и съм го крила в големи, тъмни кутии от разум и предразсъдъци. Все търсеща истина, обяснения и правилности, а все ненамираща нищо изцяло. Търсила съм на грешното място.

Всичко, което търся е вътре в мен. Тази година го разбрах наистина.

Но не можеш да намериш нищо в затрупана от вещи стая. Затова реших да започна почистване. Различното този път е, че не чистя, за да правя място за нови неща. Чистя, за да намеря. За да се подредя наново. За да опростя нещата. Стига толкова сложности, Дядо Коледа, стига толкова шум, вещи, бързане и тежест. Време е да започнем на чисто.

Дядо Коледа

Затова, Дядо Коледа, си пожелавам тази година да ми донесеш чистота.

Пожелавам си чиста съвест и чисто съзнание. Имам нужда от чисти отношения и сърца, с чисти намерения за обич, идваща отвътре. Имам нужда от слънце и усмивки, приятелства, топли разговори и свързаност. Направих място за тях, в случай, че решиш да ми ги подариш.

Не държа на панделки и опаковъчна хартия, Дядо Коледа. Тях ще си направя сама.

Ще ги измайсторя с въображение, а после ще украся със спокойствие и нежност. А най-горе на елхата внимателно ще поставя една голяма любов. Блестяща, тиха, топла любов, която да ми напомня къде да търся всички отговори.

С обич,

Симона

 

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: