Дядо Коледа, пиша ти писмо. Вече съм голяма, но детето в мен все още търси магия и вълшебства.
Мили Дядо Коледа,
Въпреки че 2020-та беше особена година, аз слушах много. Слушах дъжда навън, слушах песента на щурците през лятото, вятъра през ноември и мяукането на синеоката котка, която живее на нашия паркинг. Слушах думите на дъщеря си, на близките си хора, слушах историите им, тревогите и успехите, слушах и сърцето си. Може би за първа година наистина го слушах и му дадох цялото си внимание.
Толкова много ми е казвало то, а аз толкова години съм го игнорирала и съм го крила в големи, тъмни кутии от разум и предразсъдъци. Все търсеща истина, обяснения и правилности, а все ненамираща нищо изцяло. Търсила съм на грешното място.
Всичко, което търся е вътре в мен. Тази година го разбрах наистина.
Но не можеш да намериш нищо в затрупана от вещи стая. Затова реших да започна почистване. Различното този път е, че не чистя, за да правя място за нови неща. Чистя, за да намеря. За да се подредя наново. За да опростя нещата. Стига толкова сложности, Дядо Коледа, стига толкова шум, вещи, бързане и тежест. Време е да започнем на чисто.
Затова, Дядо Коледа, си пожелавам тази година да ми донесеш чистота.
Пожелавам си чиста съвест и чисто съзнание. Имам нужда от чисти отношения и сърца, с чисти намерения за обич, идваща отвътре. Имам нужда от слънце и усмивки, приятелства, топли разговори и свързаност. Направих място за тях, в случай, че решиш да ми ги подариш.
Не държа на панделки и опаковъчна хартия, Дядо Коледа. Тях ще си направя сама.
Ще ги измайсторя с въображение, а после ще украся със спокойствие и нежност. А най-горе на елхата внимателно ще поставя една голяма любов. Блестяща, тиха, топла любов, която да ми напомня къде да търся всички отговори.
С обич,
Симона
