Отлагането води до ненужен стрес – методът 1-2-3

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Колко често ти се случва да си кажеш “Не ми се занимава сега, ще го свърша после?”. Но “после” все не идва, а нещата се трупат. Отлагането на неизбежното винаги води до стрес, който можеш да избегнеш, но не го правиш.

Защо е така?

Хората сме свикнали да мразим думата “трябва”. Аз също не съм ѝ фен. Трябва да изчистя, трябва да отида на работа, трябва да спортувам, трябва да поправя счупеният стол. Много и все напрягащи “трябва”, които те връхлитат отвсякъде ежеминутно и накрая стават толкова много, че главата ти ще гръмне и искаш да крещиш.

“Писна ми от задължения!”
“Писна ми от отговорности!”
“Искам да съм пак дете!”
“Това “трябва” ще свърши ли някога?!”

отлагането
Мозъкът ти е задръстен от неща, които трябва да свършиш и живееш в непрекъсната лавина от задължения, която всяка година става все по-мощна и унищожителна. Идват семейството, децата, кучето, работата, бизнеса, приятелите, липсата на време. Всяко едно от тях върви с прилежно подредени в папка отговорности, които си длъжен да носиш ако искаш всичко да е наред. Няма как да не се видиш или чуеш с приятел 2 години и да си сигурен, че приятелството ви е все още живо. Няма как да не отидеш на работа, защото ти трябват пари. Не можеш просто така да решиш, че искаш да си починеш от децата и да ги игнорираш за седмица.

Но как се живее в непрекъснат стрес, че каквото и да правиш, задълженията се трупат, ли трупат, а накрая се обръщаш и си на 73?

Оказа се, че този проблем се решава с две простички правила:

Разграничавай важните от излишните “трябва”

Наскоро се замислих за всички проблеми на хората около мен и за това как мога да им помогна. Виждам ги захласнати в работа, отговорности и емоционални задължения и това ги прави потиснати, стресирани и като че ли в капана на собственото си ежедневие. Тогава установих, че проблемът е в думата “трябва”.

Аз ги разделям на важни и излишни.

Важните са всъщност най-простичките неща, които винаги отлагаш, а можеш да избегнеш лесно. Важно е да не отлагаш да си платиш сметките, защото ще дойдат нови, после още едни и накрая ще си затрупан със задължения. Важно е да си изпереш дрехите, защото утре няма да има какво да сложиш, след седмица въобще няма да имаш дрехи, а накрая ще трябва да отделиш цял един ден залепен до пералнята, за да наваксаш. Също така е важно да си почиваш. Да си отделиш време за себе си, това, което в днешно време се оказва по-трудно от всичко. Но ако отлагаш почивката, някоя болест ще ти напомни по кофти начин, че правиш грешка.

Кое обаче е излишното “трябва”?

“Трябва да поканя Мишо и Лили на сватбата, защото те поканиха нас.”

“Трябва да отида при нашите, защото иначе ще ми се разсърдят.”

“Трябва да ходя на фитнес, защото всички ходят.”

“Не трябва да излизам с приятели, защото жена ми ще мрънка.”

Оказва се, че сме по-склонни да правим неща, които не ни правят щастливи, заради другите. Заради предразсъдъци, заради “какво ще кажат хората”. Не е ли парадоксално колко много неща правим, защото са ни казали, че трябва, научили са ни, че така се прави и това е закон? Не е ли истински важно хората, които ще бъдат на сватбата ти да се радват искрено на щастието ти, а не просто да попълват бройка на масата? Не е ли по-важно да си починеш, да направиш нещо, което обичаш, отколкото да идеш на фитнес, защото “трябва”? Прави го, защото искаш. Тогава би било смислено и ползотворно.

Методът 1-2-3

отлагането

Този метод е нещото, което коренно промени живота ми без дори да го осъзнавах. Една вечер случайно попаднах на видео в YouTube, което ми отвори очите за нещо толкова елементарно и същевременно полезно.

Помисли за следното:

Стоиш на дивана след дълъг работен ден, изморен и приятно отпуснат гледаш филм и си почиваш. В един момент се чува звукът от приключил цикъл на пералнята и в главата ти се появява една ужасяваща мисъл:

“О, нееееее! Трябва да простирам, не ми се занимава, защо сегаааааа?!”

Какво правиш тогава?

Първо си казваш “офф”, после се чудиш какво ли ще стане толкова ако не изкараш дрехите от там. Водиш мини борба между “трябва” и “не искам” няколко секунди и накрая или го правиш с увиснала физиономия, или зарязваш всичко и си казваш “Не е важно!”

Методът е прост:

Броиш до 3 и ставаш. Така не позволяваш на мозъка ти да си измисли причина защо да НЕ направиш това и онова. Един вид – побеждаваш собствения си ум.

Точно след като изгледах въпросното видео чух този самодоволен звук на чистите, мокри дрехи и реших да пробвам.

“Добре, Симона, раз-два-три!” и станах и свърших каквото трябваше. Бързо, веднага, без отлагане.

Ама то било лесно!

отлагането

После започнах да го правя всеки ден. Изникне ли мисъл в главата ми, ставам и започвам да правя необходимото. После съм доволна, че нямам задължения и спокойно се отпускам пред телевизора и си гледам филм.

Имаш ли чинии за миене? 1-2-3 ставай!
След 30 минути ще затвори пощата? 1-2-3 тръгвай да си вземеш колета!
Обеща на майка ти да ѝ се обадиш след 5 минути, а минават 20? 1-2-3 вземи си телефона!

Мислиш си, че е стресиращо, а всъщност е най-освобождаващото нещо на света!

Свършил си каквото е нужно, мозъкът ти е спокоен, а животът е по-щастлив така. Е, имаш още 4262727 неща да свършиш, но първо махни излишните от списъка, а другите свърши едно по едно. Знаеш, че трябва да отидеш на зъболекар, а го отлагаш вече 5 месеца… Давай, 1-2-3!

Pura vida!

[Брой гласове:7    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: