Лабрадор вкъщи и аз: наръчник по оцеляване

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Нали знаете колко е прекрасно да имаш куче? А лабрадор? Топлината, радостта, любовта, разходките на слънце и безкрайни часове, прекарани в игра…


А сега включете към всичко това и четири изядени стени от вашия лабрадор. Бум!

Вижте, аз отглеждам пантера. Смятам, че е черна, на стероиди и през деня, когато ме няма, крои планове за поредните пакости. Моята пантера е открила начин, по който да обитава градската действителност в апартамент в панелен блок – тя е облякла костюм на жълт лабрадор и представя себе си така пред света.

Когато моят лабрадор беше бебе…

… бе извънредно мъничко, пухкаво животинче, което тътрузеше бебешките си лапи по паркета и жалостиво скимтеше, когато ме загубеше от поглед. Прибирах го в горнището си и го разхождах така из апартамента. Да, драскаше ме, веднъж ме напишка, но, като цяло – изградихме специална връзка. И оттогава оцеляваме заедно. По-скоро оцелявам аз. Бейли еволюира в пантера.

Бейли като подрастващ. Назрява напрежение.

Изпитах известни подозрения, че няма да ми е лесно с моя лабрадор, когато, още като малък, подушваше пелените, напоени с кучешки спрей, само за вдъхновение. След това с кръгом отиваше да си свърши работата, където реши. На първата си разходка навън Бейли толкова категорично отказваше да се изходи, че накрая, от отчаяние, се пльосна на поляната и взе да вие. Аз бях премръзнала около час по-рано и вече нямах чувствителност в крайниците. Май стояхме тогава навън около тридесет и седем години. С нулев резултат и свито сърце, аз прибрах ревящото си бебе вкъщи. И то, при вида на добре познатите си плочки в коридора, се надупи и останалото е история.

Скоро след това пантерата ми започна да се сдобива с постоянни зъби. Не ви лъжа, като казвам, че изпитвах болки да си обуя обувките – Бейли налиташе на всеки крак, който зърнеше с ококорените си стероидни очи. Тогава, обаче, имах едно преимущество – все още бебешкият му организъм се изморяваше сравнително бързо. Гледката беше следната – аз, тичаща из вкъщи, бягаща от една пухкава топка, която се търкаля след мен и поднася със задницата на завоите. Издаваше звуци, наподобяващи „аргхгаргах“, което, на кучешо-пантерски вероятно означава „ах, тези пръстчета“.

Бейли в пубертета. Краят.

лабрадор играе

Вие къпали ли сте лабрадор? А къпали ли сте лабрадор в два поредни дни, понеже, след първата баня, е срещнал себеподобен в парка след дъждовна сутрин и … Да.

Веднъж, в една лабрадорска група, клета жена беше задала въпрос за това как да спре кучето си да се дърпа. Един опитен член от гилдията беше отговорил с нещо, което ме преследва все още и ме буди нощем: „Абе, тези кучета са създадени да издърпват мрежи с риба от водата, това е груба сила 4х4!“ Ха!

За нуждите на своето повествование искам да отбележа, че Бейли не се дърпа. Куче да се дърпа означава да усетиш пренебрежим дистрес в каишката, ако си се застоял на лаф твърде дълго със съседа. Куче да се дърпа означава веднъж, два пъти месечно да види гълъб и да поиска да го изяде. Това означава. Бейли се тегли. Той не върви по друг начин, освен като впрегатно животно. Може и да мисли, че трябва двамата с него да изорем тракийските тревни площи и да смята, че върши чудесна работа. В следствие от всичко това, аз съм развила мускулатура на дясната си ръка, а с лявата едва повдигам чаша с вода.

Вашето куче радва ли се като ви види? Ама, не, имам предвид РАДВА ЛИ СЕ? Изобщо не говоря за два подскока, мятане с опашка и изплезен език. Вашето куче прави ли ви „Копието“ на Острието от WWE?

Когато дойде време за разходка, пантерата вкъщи разбира, че го очакват забавления и земевладелска работа, и откача. Бейли прилича на Стефка Костадинова в коридора ми всяка сутрин и всяка вечер. Мисля, че веднъж дори се усука във въздуха. Това не са подскоци, това са „надскоци“. Всичко е придружено от блъскане в стените. Майка ми нарича излизането ми с Бейли „битката при Дарданелите“.

Но е най-страхотното куче

Онзи ден заподозрях, че Бейли е разкрил тайната ми. Неговата истинска същност е уличена. Докато изтръгваше един средно-голям кол на поляната и риеше със задните си крака така, че почти докара слънчево затъмнение, аз му запях „ЧОРНА ПАНТЕРА С ЧОРНА ПАНАМЕРА“. Спря, обърна се и ми направи „Копието“.

Въпреки оцеляването, на което ме подлагат неговите, хм … експресивност и енергичност, аз не си представям ден, в който някой да не ми изкара въздуха сутрин. Нито да вървя необезпокоявано по алеите. Нито да не вадя птичи трупове от нечия паст. Не мога да си представя ден, в който Бейли, моято лабрадорска пантера, да не се зарадва да ме види така, както никой не би.

И да си орем на воля из „Тракия“.

[Total: 20   Average: 4.7/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: