Светът щял да се спаси само с Надежда
Появи се в първия момент, в който осъзнах средата около мен. Стоеше срещу мен с големите си ококорени сини очи и ми се усмихваше широко. Незнайно приличаше на мен, но сякаш в по-голям ръст. Не те разпознавах като моя мама, усещах те по друг начин – беше като моето голямо копие. Не си спомням как и кога проходих и проговорих, но помня как слагах полата ти като рокля – сестричката ми винаги имаше хубави дрешки и не ми забраняваше да ги нося. От тогава и досега се превърна и остана моята ходеща Надежда.
Мама ме беше подстригала на купичка
А ти всячески се опитваше да довършиш прическата ми с фибички и ластици. Не след дълго ходих на училище. На първия учебен ден гордо носих твоята плюшена пола с четни точки и сако в същия десен. Аз си ги бях избрала, не исках друга рокля. Поплаках, когато с мама и татко ме оставихте в двора – за първи път се откъсвах от теб, тъй като често не посещавах детската градина и играехме заедно. Разбира се, бързо се запознах с децата и като всяко хлапе се разсеях, но нямах търпение да се върна и да ти разкажа.
От тогава започнаха дългите ни разговори до сутринта
Беше ми съветник и помощник пред мама и тати и често всичко ми беше позволено, защото винаги ме защитаваше като им казваше колко съм отговорна. Времето минаваше и попадахме в различни етапи на живота. Гаджетата започнаха да ти замайват главата, а аз слушах с интерес всяка история. Обожавах да ми говориш за часовете по испански, обичах да те питам за домашното по математика. С нетърпение ти разказвах за контролната по математика. Приятелите ти бяха свикнали с мен, тъй като бях с теб навсякъде. Не знам дали е било така, защото не е имало кой да ме гледа, но знам, че ни беше много забавно. А и “големите” винаги чи се радваха и бях щастлива да съм в компанията им.
Станах тийнейджър
И започнах да те заливам с информация. Пеех всяка вечер до сутринта, а ти нямаше избор и беше номер едно в топ феновете ми. Всеки път, когато изпитвах колебания по каквато и да е тема се допитвах до теб. Всеки път, когато ставаше нещо хубаво, казвах първо на теб. Първа научих за детето ти. Първа научих за годежа. Първа разбра, че съм приета в университета. Първа разбра за първия ми концерт.
Мамо, тате, толкова ви благодаря, че сте ме дарили със сестра.
И то точно тази сестра. Този приятел. Тази сладка дружка в живота – моята Надежда. Мила моя, само няколко неща имам да ти казвам, всичко друго ще усетиш и сама.
Ти си вярата, която ме изкарва и от най-тежките моменти и ми помага отново да съм силна пред света.
Ти си любовта, която е споделена, чиста, непоклатима, силна и устойчива на времето.
Ти си надеждата, която ме е окрилява винаги и ме кара да съм нереално позитивна, като мъничко дете, въпреки че тази възраст отдавна ми е непонятна.
Ти си примерът за ред, дисциплина, чистота, детайл, вкусна храна, стил, знание, последователност, обгрижване, любов, ентусиазъм, майка, съпруга, приятел, чест, вярност, спокойствие, дълбочина, разбиране и съществуване. Щастлива съм, че сърцата ни бият в сходен ритъм и носим една кръв.
Надеждата ти е благословия!Честит имен ден, како!
