Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Бях на 4 и все още помня колко бях сърдита на всички, когато трябваше да ме завлекат до болницата, за да вземем мама и теб. Радостните, изпълнени с очакване за същата радост писъци “Имаш сестричкаааа!!!” и моето пренебрежение и открито недоволство от този факт. Изведнъж ме оставиха на заден план и всички говореха само за “бебето”. Бях на 4 и не осъзнавах, че 21 години по-късно ще напиша следващите редове.

Детството ни беше цяло приключение, странна приказка, в която аз бях лошия змей, а ти добрата фея. Въпреки че си по-малка, ти се справяше доста по-умело и хитро с всяка ситуация. Дори в не толкова розовите моменти, ти успяваше да балансираш моята иначе първична емоционалност. Аз бях вечният бунт, а ти хармоничното спокойствие. Аз бях вечно наказана, а ти тайно ми носеше парче шоколад. Аз бях злояда, а ти постояно дъвчеше скилидка чесън, благодарение на което не ям и до днес. Аз плаках от яд, ти плачеше, защото мен ме болеше. Аз се прибирах посред нощ, а ти тихичко и сърдито ми отваряше вратата, за да не разбере никой. С теб сме като ин и ян, но дълго време не разбирахме, че те са неразривно свързани.

И ето ни сега, вече пораснахме, а любовта ми към теб всеки ден е по-голяма. Вече сме по-осъзнати и по-близки от всякога и затова смело мога да кажа “Извинявай!”. За това, че те научих да се смееш без глас, за да не събуждаме цялата къща в 2 през нощта и сега още го правиш понякога. За това, че толкова те тормозих да ми плетеш косата, че напук така и не се научи, защото щях да те карам да го правиш всеки ден. Извинявай, че бях прекалено малка, за да осъзная, че си имала нужда понякога да поговориш с мен, а аз все бързах да изляза. А ти въпреки всичко ме обичаш безусловно и дори носиш името ми татуирано на кожата си.

Благодаря ти, че обичаш дъщеря ми като свое дете, благодаря за искрите в очите ти всеки път, когато я видиш и широката усмивка, с която казваш “На леля патенцетууу!”. Благодаря ти, че ме научи да гледам на нещата от позитивната страна, да страня от безсмислени драми, да се радвам искрено на чуждото щастие и успехи. Ти си чувствителност и уют, състрадателност и добро сърце. Ти си страхотен човек и невероятен приятел. Ти си едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Бях на 4 и не осъзнавах, че 21 години по-късно ще те обичам толкова много! Pura vida!

sister-2400342_1920

[Total: 4   Average: 4/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: