Октомврийско кафе с мляко и малко меланхолия

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Премисляш наум всички неща, които ще направиш „Като остане време“, накрая избираш – кафе с мляко и малко меланхолия.


Беше една от онези недели, които често остават неотбелязани като специални дни. Нищо необичайно не се случва, но самото им съществуване в ежедневието ти е необичайно. Това са онези дни, в които си сам, не правиш нищо специално, но мозъкът ти забелязва иначе незабележими подробности от света наоколо.

“Май топлите дни свършиха.”

Май, май това е истинското начало на есента, пък каквото искат да говорят по новините. Имаш нужда от плюшено одеало да стопли тялото и спомените ти, а меката жилетка, която с удоволствие обличаш отново, е ясен знак за настъпващият сезон. И навън, и в душата.

меланхолия

Вятърът вече не е приятен полъх, а истински смразяващ шамар от природата. Сякаш ти казва: “Не се разнежвай много, много!” – отваряш гардероба и си слагаш още едно яке да ти стопли гърба. Ако избереш коженото, все ще ти е студено. Но пък ще настинеш със стил.

Виждаш как жълтите листа се реят в посоката на вятъра без никаква съпротива и застават на новото им отредено място под небето. Промяната е неизбежна. Всеки го знае. Но сякаш само те го разбират наистина, а ти продължаваш да се опитваш. И все си срещу течението. И все по-силният вятър ти пречи да се върнеш там откъдето вече си тръгна. Дали е упоритост или глупост – не зная.

Листата не се връщат обратно на клоните.

Прибираш се вкъщи, подушваш аромат на самота или уединение и дълго време се чудиш кое от двете е всъщност. Премисляш наум всички “Като ми остане време ще направя това и това” и се чудиш с кое да започнеш. Накрая избираш с нито едно и си правиш кафе с мляко и малко меланхолия.

Време за теб.

Нали така го наричат? И дори да искаш да отвориш вратата и да пуснеш нечии други мисли, студенината навън я тръшка пред носа ти. Такова е. Ще бъде време за теб. Ще бъде от онези недели, които често остават неотбелязани като специални дни.

[Брой гласове:4    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: