Да се наречем горди българи пред самите нас

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 3 мин

По целия свят, от двете страни на огневата линия, момчетата си жертвуваха живота за нещо, което им казваха, че е тяхна родина, и никой не възразяваше, най-малко тези, които жертвуваха младия си живот.

Параграф 22

За добро или за лошо през Втората световна война (по време, на която се развива действието в книгата) цялото население, най-вече младите, се втурват безвъзмездно да защитават нечий друг блян.

Родината

През българския освободителен период има дейци, които се борят за „чиста и свята република“. В днешно време делото им се прославя на думи, но не се взима за пример и, както казва Иван Хаджийски в „Оптимистична теория за българския народ“ – то (делото) се карикатури като историческа наивност.

По последни данни на НСИ външната миграция на българина носи на държавата ни отрицателен механичен прираст. Статистиката от 2017г. показва, че над 30 000 наши сънародници декларират пред административните власти смяната на настоящ адрес с чуждестранен. Плашещото тук е, че най-многобройните емигранти са хора на възраст между 20 и 29 години. Това е младото поколение на държавата, бъдещето ѝ. Населението, което започва да изгражда живота си. И именно то се установява в чужбина, декларирайки го чрез документи за смяна на адрес. А замисляме ли се всъщност колко души временно напускат държавата за по-добро образование или по-добра работа?

B цeлия Eвропейски съюз Бългapия e нa ocмo мяcтo пo бpoй гpaждaни, живeeщи в чyжбинa.

Cпopeд плaтфopмaтa Меtrосоѕm, бaзиpaнa нa дaнни нa Koмиcиятa нa OOH зa нaceлeниeтo и paзвитиeтo, 1,1 милиoнa бългapи живeят извън poдинaтa cи. Това е 1/7 от българското население. Честито, в топ 10 сме!

Какво се оказва? Българинът предпочита да се интегрира в чужда страна, отколкото да положи усилия за собствената си. Реагираме на социални, политически, културни и други проблеми, не като се справим с тях, а като избягаме от тях. Начините са временно решение, чрез намиране на по-доходна работа в друга държава и отричане на държавността си, чрез преместване.

Явно не осъзнаваме каква огромна щета нанася егоизмът ни на родината.:

Естественият прираст е отрицателен – почти 50 000. Числата изглеждат плашещи. Вредата е на лице. Въпросът е, че не искаме да признаем, че всъщност ние сме причината за нея. Държава без народ е просто една институция. Няма дух, който да ни обединява в името на това да спасим родината си.

Алберт Хиршман е известен американски икономист от немски произход, който е автор на книги свързани с политикономия и политическа идеология. В един от трудовете си той излага теория за емигриращото население. Тя гласи, че възможността за емиграция на недоволните от своята страна хора, върви ръка за ръка с усилията на тези, които остават и протестират срещу неуредиците в родината. Ежедневието ни показва, че тази теория е не толкова приложима в България. Трябва да осъзнаем, че вината за нашата ситуация е не в политиците, с които обичаме да се оправдаваме, а в самите нас. Битието ни няма да се промени, ако продължим да се оплакваме, без да започнем с промяната в мисленето си.

Аргумент на всеки българин при въпроса „Защо обичаш България?“ е делото на революционерите през Възраждането. Никой не се замисля за жертвоготовността им и за лишенията, които са изпитали, за да може да се осъществи промяната. Те се уповават на имагинерната сила нaречена патриотизъм – безвъзмездната обич към родината.

Родината

Това ще е антибиотикът за спасение на нашата родина. Но трябва да започнем от промяната на самите нас. Трудно нали?

А ние какво правиме? Носиме с решето вода и мислим, че оплодотворяваме с това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могли да направят чудеса… Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направим.(…) Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите. (до Т.Пеев)

Христо Ботев

“Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направим.” И знаете ли какъв е лекът на това заболяване? Готови ли сте? Просто трябва да повярваме във възможностите си. За да можем не само да се наречем горди българи пред света, а да се наречем такива и пред самите себе си. Аз мога, а ти?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: