Да говориш на домашния си любимец е признак на интелигентност

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Собственици на животни по целия свят ежедневно разговарят със своите домашни любимци, по начин, по който биха говорили с хората.

Те поздравяват любимците си с „Добро утро“, питат ги дали са гладни или дали искат да излязат на разходка, сякаш животното ще ги разбере и ще им отговори.

Говорите ли с домашния си любимец (без значение дали котка, куче или гвинейско прасе) по същия начин, както разговаряте с вашите приятели? Ако е така сме сигурни, че сте чували поне веднъж изказването „Ти нормален ли си?“ и също така сте забелязали, че други хора се побъркват от държанието ви.

животни

Може би и вие понякога се питате защо се държите така. Но какво ще стане ако ви уверим, че вашето поведение, дори и говоренето с цветята, е признак за интелигентност?

Това се нарича антропоморфизиране, което означава приписване на човешки черти, чувства или намерения на нечовешки същества.

„Исторически погледнато, антропоморфизирането е третирано като знак за инфантилно държание или глупост, но всъщност е естествен страничен ефект на тенденция, която прави хората уникално умни.“

Никълъс Еплей, учен от Чикагския университет в областта на поведенческата наука

Способността да се възприемат нечовешките неща като хора се нарича антропоморфизъм. Обикновено, когато децата го правят го намираме за очарователно, но когато възрастните действат по този начин ги мислим за странници. Антрополозите смятат, че възприемането на човешки черти в животно, растение или дори обект е знак за интелигентност.

Според проучване проведено в Харвард прeз 2011г. на група хора са показани бебета-животни и възрастни такива, от които трябва да избират. Повечето избират бебетата и се съгласяват, че ще дадат на животните човешки имена и ще се отнасят с тях спрямо техния пол. И не само, ако имат домашни любимци, изследваните твърдят, че ще общуват с тях, както говорят с друг човек.

Никое друго живо същество, освен хората, няма способността да идентифицира човешкото поведение в нечовешки създания.

животни

Нашите мозъци са сложни, отвъд всяко обяснение. Изминават години на научни проучвания и все още не сме сигурни на какво е способен нашия ум. Опитът да намерим човешки характеристики в домашния си любимец, е доказателство за креативността на мозъка ни.

Антропоморфизмът не само засяга хората, но и засяга нашите любимци. Проучвания демонстрират, че ако продължаваме да говорим например с кучето си, то започва да разграничава думите ни и научава жестовете ни. Кучетата са спътници на хората от години, затова ако ви се струва, че кучето ви разбира – вече имате отговор.

Когато разговаряте с кучето си, то може да разбере думите и чувствата ви.

Котките не разбират думите ви, колкото кучетата. Те обаче могат да разпознават гласа и командите на собственика си. Котките всъщност използват повече от 16 различни начина за комуникация. (Те ви чуват, просто меко казано не им пука).

Има три основни причини, поради които хората ще се опитат да антропоморфират обект:

  1. Нечовешкият обект изглежда, че има лице, затова бихме искали да бъдем приятели с него;
  2. Втората причина е необяснимото му поведение – затова хората искат да го отъждествят със себе си;
  3. Последната е, че просто сме любопитни.

животни

Нашият мозък се обърква, когато вижда нечовек с очи. Опитва да го възприеме като себеподобен. Сложете очи в хладилника и ще искате да говорите и с него или поне да го наименувате! Не, не сте луд – това е аргументирано в науката. Като социални животни хората искат да говорят с всички, които могат да се сприятелят с тях – в природата ни е.

Следващият път, когато някой ви нарече луд, затова, че говорите с домашния си любимец, му кажете да отвори Pura Vida Lifestyle и да прочете фактите.

Източник: Thinking humanity

[Брой гласове:2    Average: 3/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: