На 15 Май се отбелязва Световният ден на семейството, учреден през 1993 г. от Генералната Асамблея на ООН.
Този ден има за цел да даде възможност на обществото да повиши информираността си и да коментира социалните въпроси свързани със семейната ангажираност. Всяка година този ден минава под различен надслов.
Тази година темата е “Осигуряване на баланс между работата и семейството”.
В България за последната година са сключени 28 961 брака, което поставя положителен рекорд за последните 13 години. Статистиките показват, че все повече хора пристъпват към брак. Силно положителни са и резултатите в раждаемостта – 62 576 за последната година. Но за съжаление през последните 50 години нещата все повече се промениха откъм заетостта на родителите.
Ако преди процентът на работещите майки е бил много малък, то днес е малък процентът на неработещите такива, съответно по-малко време се отделя на семейството и децата. Вероятно тези данни ще събудят у вас негативни емоционални реакции. Чували сме, че липсата на баща лишава детето от сигурност и опора, а на майка – от нежност, топлота и грижа.
За щастие обаче Лоис Хофман и Лиз Юнгблейд провеждат изследване по темата и показват, че заетостта на родителите, най-вече на майката, не се отразява негативно върху децата, или по-скоро не винаги.
Всъщност работещата майка може да има благоприятно влияние върху психиката и уменията на децата. Например, дъщерите на работещи майки, логично – имитират майките си и показват високи академични и социални резултати. Както е открил и психолога Албърт Бандура децата заучават и прилагат всяко едно поведение, което виждат от родителите си – когато виждат отговорни и целеустремени хора, децата до голяма степен са предразположени да се опитват да станат точно такива.
Дори и да ви изглежда налудничаво, работещата майка в 70% от случаите се чувства ползотворна, социална и положителна, което пък от своя страна се пренася и вкъщи и се отразява на децата, а и на семейството като цяло.
Но в тазгодишния надслов ключовата дума е “баланс”. Психолозите казват, че по-важно от времето прекарано с децата е качественото време прекарано с децата. Тоест, целта не е да сме по цял ден заедно физически, но всеки да е емоционално ангажиран другаде, например с телефон, телевизор или лаптоп, а да отделим само 2 или 3 часа, но да сме дейни и да участваме в нещо заедно – настолна игра, игра на топка в парка, разходка на домашен любимец и пр.
Децата имат нужда са се чувстват като част от някакъв екип, именно какъвто трябва да е семейството.
Дълбоко в себе си носим убеждението, че работата, учението, здравословният живот или по-общо успехите са свързани с полагане на усилия. Тогава нека не мислим, че качественият родител не трябва да полага такива. Доста често можем да чуем фразата “Семейството ми е приоритет” , но няма как да го твърдим, ако не сме емоционално въвлечени в него. Не е достатъчно бащата да подсигурява финансовата част, а майката да стопанисва къщата. Нужни са емпатия, разговори, заинтересованост и будност. По-добре един час в разговор или обща дейност, отколкото 24 часа физическо присъствие, но емоционална дисфункция.
Балансът се среща там, където всяко нещо, което правим ни е достатъчно и не ни изцежда, носи ни заряд и мотивация.
В такъв случай – работете, за да се чувствате полезни, сигурни и за да имате самочувствие. Отделяйте време за себе си – излизайте с приятели, харчете пари за хобито или за външния си вид – това ще ви зареди с нови сили. И накрая, но не по важност – бъдете със семейството си. Изслушвайте се, разбирайте се и се подкрепяйте. Организирайте си вечери само за вас, в които гледате любим сериал с голяма купа пуканки или играйте Монополи, разглеждайте стари снимки и си разказвайте истории от преди години. Обичайте семействата си такива каквито са, защото никъде по света няма друго семейство като вашето. В момента пишете историята си – напишете я с любов!
„Единствената скала, за която знам, че стои стабилна, единствената институция, за която съм сигурен, че работи, е семейството.“
Лий Якока
