Вече не те търся, ти ще дойдеш сам.
Не те открих в библиотеката. Нямаше те и на джаз концерта. Не се сблъскахме пред киното, не бях зад теб на касата в магазина и не пътувахме седалка до седалка в самолета. Не те намерих в общите приятелски компании, нито пък в измислените чатове.
Г-н Перфектен, вече не бързам да те срещна.
Научих се да готвя вкусно, точно каквото ми се хапва. Заобичах дългите разходки в парка със слушалки в уши. Вече ми харесва и сама да съм на кино, а когато имам нужда от подкрепа – имам с кой да поговоря за съвет. Вечер ми е хубаво да слушам джаз. Е, сипвам си и чаша вино. А в неделя – докато из кухнята се носи аромат на палачинки, планувам какво ново да открия в този ден.
Ако съм късметлийка някой ден,
Ще се появиш от най-неочаквания ъгъл. Вероятно ще си щур, почти колкото и аз. Иначе няма да ме понесеш. Няма да ти пречи да си мънкам под носа, тананикайки любимата си песен. Когато пазарувам, ще обичаш хаотичността ми. Като се забавя за пореден път, ще се пошегуваш с мен.
Може би
И ти ще се събуждаш рано, защото денят е толкова красив в своето начало. И кафето ще е най-ароматното. Сигурно също като мен доста ще ти се пътува и ще искаш да откриваш нови светове. А лятото заедно ще си играем като броим звездите в небето.
Уикендите
Ще си купим билети за концерт. Ще сме в различни отбори, когато играем на Activity, за да се състезаваме. Ще сме облечени в съвсем еднакви ризи по случайност и ще избухнем в смях като се видим.
В моментите, когато ти е трудно
Ще съм до теб и когато ти се плаче. Ще те изслушам, ще се опитам да те разбера. Ще съм опора и ще минем и това. Ще говорим – дълго, интересно, интригуващо. Ще си мое вдъхновение, ще бъда твоя муза.
Г-н Перфектен, не бързам да те срещна
Не ме интересува кога и как ще дойдеш, вече не бързам да те срещна. Научих се да се обичам. Научих се да оценявам всеки следващ ден и да му се радвам както мъничко дете. Какво ми трябва друго?
Когато трябва – ще се появиш.
Pura Vida!
