Имало едно бездомно момче, което се опитвало да събере храна, но забелязало, че ежедневно храната изчезвала. Един ден то хванало мишката, която крадяла от него и я попитал:
– Защо крадеш от мен? Аз съм бездомник, можеш да крадеш от по-богати от мен и това да не им навреди.
Тогава мишката казала на момчето:
– Съдбата ти е да притежаваш само 8 неща, без значение колко просиш или колко събираш, това е всичко, което можеш да имаш.
Момчето било шокирано и попитало:
– Защо да е такава съдбата ми?
А мишката отговорила:
– Не знам. Трябва да попиташ Буда.
И така бездомното момче тръгнало по своя път, търсейки Буда.
Но докато вървяло, започнало да се стъмва. Стигнало до къщата на едно заможно семейство и ги помолило да пренощува у тях. Те го пуснали и го попитали:
– Младежо, защо пътуваш толкова късно?
– Имам въпрос за Буда и утре ще продължа пътуването си. – отговорило момчето.
– Може ли да ти дадем въпрос, който да попиташ Буда? – помолило семейството. – Имаме 16 годишна дъщеря, която не може да говори. Какво ще я накара да проговори?
Момчето им благодарило за подслона и им казало:
– Разбира се, че ще задам този въпрос за вас!
На следващата сутрин то тръгнало и продължило пътешествието си докато не достигнало низ от планини, които трябвало да премине.
Започнало да се изкачва и не след дълго срещнало един магьосник. Той решил да използва жезъла си, за да помогне на момчето да премине отвъд планините.
– Къде отиваш? Защо изкачваш тези планини? – попитал магьосникът.
– Отивам да попитам Буда за съдбата ми? – отговорило момчето.
Тогава магьосникът казал:
– Може ли да ти дам въпрос, който да зададеш на Буда? Опитвам се да отида в Рая от 1000 години. Според моите знания, вече трябва да съм достоен. Може ли да попиташ Буда какво е нужно да направя?
– Разбира се, че ще попитам. – казало момчето и продължило своето пътешествие.
Накрая достигнало до последното си препятствие – река, която не можело да пресече.
За щастие срещнало гигантска костенурка, която решила да му помогне. Докато прекосявали реката костенурката попитала накъде се е запътило младото момче. След като разбрала, че отива при Буда, тя казала:
– Може ли да попиташ нещо и за мен? Опитвам се да стана дракон от 500 години. Според знанията ми, вече трябваше да съм готова. Може ли да попиташ Буда какво трябва да направя?
– Разбира се! – отговорило момчето.
С помощта на костенурката прекосило и последното препятствие и най-накрая бездомното момче срещнало Буда.
Буда казал на всички:
– Ще отговоря на 3 въпроса на всеки един от тук. Но само 3!
Момчето било шокирано, то искало да зададе 4 въпроса. Затова помислило внимателно. Сетило се за костенурката, която в продължение на 500 години се опитвала да стане дракон. Магьосника 1000 години се опитвал да достигне до Рая. А момичето може би ще прекара целия си живот без да може да говори. После погледнало себе си и си казало:
– Аз съм просто бездомен просяк. Мога просто да се върна вкъщи и да продължа да прося.
Поглеждайки проблемите на останалите, изведнъж неговите изглеждали толкова малки.
Момчето решило да зададе всички останали въпроси без неговия. Буда отговорил:
– Костенурката не иска да излезе от черупката си. Докато не желае да напусне комфортната зона, никога няма да стане дракон. Магьосника винаги носи жезъла си и отказва да го остави. Жезълът служи като преграда, която не го допуска до Рая. Относно момичето – тя ще проговори, когато срещне сродната си душа.
Момчето се поклонило на Буда и тръгнало обратно към вкъщи. Минало през костенурката и ѝ казал:
– Просто трябва да напуснеш черупката си и ще станеш дракон.
Костенурката напуснала черупката си, а вътре били скрити най-скъпоценните перли от най-дълбоките части на океана. Тя ги дала на момчето и му благодарила.
После момчето се срещнало с магьосника и му казало:
– Просто трябва да оставиш жезъла си и ще можеш да отидеш в Рая.
Магьосникът дал жезъла на бездомника, благодарил му и се извисил в Рая.
Момчето вече имало богатството от костенурката и силата на магьосника. Върнало се до семейството, което го подслонило и им казало:
– Буда каза, че дъщеря ви ще може да проговори, когато намери сродната си душа.
В този момент, момичето слязло по стълбите и казало:
– Това не е ли момчето, което беше тук минала седмица?
Младото момиче и някогашния бездомник намерили своята сродна душа.
Понякога, за да намериш истинската любов, трябва да станеш човек, който е готов да постави другите пред себе си, точно както е направило момчето.
Източник: gratitudeseeds.com
Понякога наистина трябва да видим друга гледна точка, за да разберем някои истини за себе си. Каква е вашата?
