Николай Боев – младите не са наясно какви възможности има пред тях

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Николай Боев – една история за пътя до Англия и обратно, за научените уроци и значението на добрата подготовка.

Николай ръководи финансов екип в една от най-известните компании в света – Кока-Кола. Но не къде да е, а в България. Сам избира да се върне и да приложи наученото на острова в работата си тук. Обича да пътува с приятели и е голям ценител на добрия футбол.

Много ти благодаря, че се съгласи да се включиш в нашата поредица „Не работа, а кеф!“
Разкажи ми как тръгна по пътя на финансите?

Няма за какво, приятно ми е да участвам. 🙂
От малък винаги съм искал да стана като баща ми. Той е доктор на науките по растителна защита и имаше собствен бизнес. Аз се фокусирах не върху научната, а върху бизнес частта. И винаги съм знаел, че искам да съм бизнесмен без да съм разбирал какво точно е това (смее се). Езиците ми се отдаваха и затова избрах английската гимназия с немски, защото знаех, че е хубаво човек да знае език, за да успее. Докато се фокусирах върху немския, се оказа че съм научил английски по-добре. В края на 11-ти клас осъзнах, че ако искам да ставам „голям“ бизнесмен „като по филмите“, по-добре да го правя в чужбина.

И така стигна до Англия. Какво завърши там?

Учих International business – еквивалента на Бизнес администрация с фокус върху различните психологии и култури и как се работи с тях. По това време разбрах, че искам да правя голяма кариера в международна компания. Въпросът беше маркетинг или финанси. До края на следването финансите ми бяха по-интересни, защото е по-стратегическо и интересно от гледна точка на голяма корпорация. Също така реших и къде искам да го правя – в България.

Там заплащането сигурно е повече “като по филмите”.

Съквартирантът ми (българин със същата специалност) започна летен стаж след завършването със заплата 12 пъти по-голяма от моята начална в Кока-Кола.

Тогава каква е причината да си в България и да работиш тук?

Заплатата не е единственото важно. Наистина смятам, че за няколко години млад образован човек с език или два може по-бързо да порасне в голяма международна компания в България. Истината е, че заплатите са по-малки, но стандартът на живот е може би по-висок.

Какво си “взе” От Англия? Може би начин на мислене, похвати в работата, част от културата?

Започнах повече да спазвам правилата в интерес на истината. Най-ценното беше практическата насоченост на бизнес образованието, което ми беше безкрайно полезно като започнах работа тук.

Какво е интересното в твоята работа?

Хубавото на големите компании е, че има много възможности и можеш да сменяш позиции и да учиш нови неща. Аз съм сменил пет за близо 6 години – всяка с по-голяма отговорност от предната. В момента ръководя екип във финансовия отдел, който отговаря за производството, капиталовите инвестиции на компанията и себестойността на продукцията. Страхотно е, когато имам пряко участие в производството на това, което пия вечер в къщи или в ресторанта. 🙂

Как си почиваш след работния ден?

Разпускам като всички хора на моите години – обичам разнообразието и пътуването.

Какъв според теб е най-големия проблем на младите хора в България? Защо някои от тях не се развиват и не се чувстват щастливи?

Номер 1 – не са наясно какви големи възможности има пред тях. Докато са в гимназията и университета не полагат нужните усилия да се развият, за да хванат тези възможности. Може би родителите също имат вина, защото те самите са живели в друга реалност и не могат да ги мотивират/насочат достатъчно добре.

Номер 2 (но не по-маловажно) – нямат дългосрочен план. Все по-малко хора се ориентират какво искат да правят и прескачат „от клон на клон“. Това е добре до един момент, но е хубаво човек на 22-25 години вече да има някакъв план и да го следва.

Какъв е най-добрия съвет, който би дал на децата си след време? Какво би ги посъветвал, за да бъдат щастливи, нали в крайна сметка всички това искаме?

Това е целта, абсолютно. Бих им показал възможно най-много неща, за да са широкоскроени, да пътуват и да видят света. После сами да изберат дали да стават бизнесмени, артисти или спортисти. Важно е да възпитам у тях дисциплина, за да знаят, че нищо не идва даром и от малки трябва да се развиват. Така са ме възпитали моите родители и съм им безкрайно благодарен.

 

[Брой гласове:0    Average: 0/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: