"Ако мога да усмихна поне един човек днес, защо да не го направя?" - Пепа Драгоева

pepi-photo

Автор и маркетинг

Защо PURA VIDA?

PURA VIDA е състояние на духа, начин на мислене, осъзнаване и поведение.
Всъщност е начин на живот, който се опитвам да поддържам ежедневно. Включих се в екипа, защото идеята да предаваш позитивното и да показваш доброто ми се стори изключително приятна. Отдавна нямам телевизор, защото новините ме напрягат. Редуцирала съм голяма част от източниците на информация, които умишлено отразяват най-лошите събития, които се случват в света. Всява се страх у хората, надеждата се изпарява. Силно вярвам, че начинът, по който виждаме и възприемаме света, се отразява на цялостното ни емоционално състояние. Вярвам, че има много добри неща, които заслужават да намерят място в онлайн пространството.
Ако мога да усмихна поне един човек днес, защо да не го направя? : )

Кои 3 думи те описват най-добре?

Обичаща, пееща, упорита. 

Кои са твоите ежедневни Pura Vida трикове?

Обичам всеки ден да ми е шарен, но си имам и ритуалите, които ми носят усещането за PURA VIDA. От около година започнах да правя дихателни техники след като се събудя сутрин. Така се зареждам с кислород и енергия и успокоявам бушуващия ми мозък, който обича да се потапя в подреждане на задачите от сутринта. Следва вкусна закуска и кафе, подправено с любима музика. След работа понякога разпускам с йога, табата или спа, а най-много обичам да виждам любимите си хора. И, учудващо на екстровертното ми аз, понякога имам нужда да се затворя в черупката си и да остана сама или в компанията на книга.

Най-големият ти успех?

В професионален план вярвам, че винаги има възможност успехът да е по-голям. В личен съм заобиколена от удивителни и вдъхновяващи хора, които ме зареждат ежедневно. За най-голям успех обаче считам всеки ден, в който съм щастлива, благодарна и не позволявам дреболиите да ме съборят.

Най-големият ти провал?

Всеки ден се убеждавам, че каквото и да се случва, е опит. Чувствам неудовлетворение /ако искате ще го нарека „провал”/, когато вървя срещу себе си и не слушам интуицията си. Въпреки това понякога има обстоятелства, които не ти позволяват на 100% да правиш само това, което ти идва от вътре. 

Кога усети коренна промяна в живота си?

Може би имам няколко момента, които са ме докарвали до дъното, но дори и клише, после идва изграждането. Като дете бях аутсайдер в класа. След време започнах по-лесно да да споделям искрено какво мисля и чувствам, без да се срамувам. След като завърших бакалавърската си степен, осъзнах, че не искам да работя в тази сфера и дълго време бях като изгубена. После намерих маркетинга, фокусирах се повече в музиката и смисъла някак започна да изплува. Най-силно обаче ми се отрази една раздяла, в комбинация с уволнение и съмнение за неприятна диагноза, събрани в една седмица. Разбираемо се гмурнах в дълбоките води на паниката „Какво ще правя сега”, докато не разбрах, че приключението едва сега започва и всичко ми се случва, за да разбера повече за себе си.

Ако имаше магическа пръчица, какво щеше да промениш в света?

Само ми я дайте! 😀 Бих направила хората по-отзивчиви, по-разбиращи, по-осъзнати и обичащи. Изключително е да познаваш себе си, но живееш в общество и „Една птичка пролет не прави” е абсолютно валидно. Бих искала да отдаваме повече внимание на природата, да пазим земята си, да не замърсяваме, да ходим повече пеша. Бих направила хората отново „дълбоки”. Като онези от филмите, за които човеците в живота имат стойност, като онези, които разговарят помежду си и времето спира. Бих ги накарала отново да изпитват. Да могат да обичат по-цветно. Звучи много идеалистично, невъзможно и дори лигаво, но няма ли да ни е по-лесно ако се приемаме с различията си, по-малко съдим и просто повече си помагаме?

Има ли място, на което се чувстваш абсолютно спокойна?

Спокойствието е състояние. Най-често ми се случва у дома, когато си запаля свещите и пусна джаз. Изпитвам го, когато съм в природата. Спокойна съм, когато пея и разказвам нещо на хората, когато съм в компанията на любими хора и съм в най-чистата си форма, когато медитирам, ходя. Когато помагам на някого. 

Коя е твоята истина?

Да бъда тук и сега, днес. Много време ми отне да разбера, че лутането в миналото и копнежите за бъдещето не ме правят по-щастлива. Моята истина е да обичам, да приемам и да споделям. Старая се да следвам това като мото всеки ден, въпреки че чисто човешки не винаги ми се получава.

Какво те кара да се чувстваш значима?

Значима се усещам най-силно ако съм успяла да помогна, да изслушам, да дам друга гледна точка, стига да е била поискана, разбира се. Значима се усещам, когато усмихна някой, когато постигна нещо, от което ме е било страх или съм се съмнявала в способността ми да го извърша.

За какво се чувстваш благодарна?

Благодарна съм, че съм се родила в този град и точно в това семейство, с тях уча толкова много. Благодарна съм, че животът винаги ме среща с удивителни хора, които са мое вдъхновение и обичам безрезервно. Благодарна съм, че музиката е част от живота ми и имам невероятния късмет да мога да пея и работя с прекрасни музиканти. Благодарна съм, че имам интересна и увлекателна работа, в която мога да уча всеки ден и не се усещам на работа. Благодарна съм, че мога да съм част от Pura Vida, където освен, че мога да споделям мислите си, успявам и да се потапям в разнообразни теми и всеки ден да си напомням, че животът е хубав, въпреки всичко!  Благодарна съм, че съм здрава! Благодарна съм, че светът се събужда и става по-добро място за всички!