Защото усетих чистота, когато за пръв път попаднах на статия на Симона. Усетих опита в думите и разбрах, че не е просто писане. Споделянето е много по-важно. Да е от теб, да е лично. Затова съм тук. Благодарен, че мога да дам. Нещо лично. От мен.
Енергичен, идеен, самокритичен.
Днес сме взели всичко за даденост. Всеки миг навън ми е даден шанс, който ползвам да търся малките неща, жестове и проблеми сред хората. Те са най-голямото вдъхновение. Кога последно си дадохте шанса просто да седнете на кафе, парк, спирка и просто да наблюдавате. Без социални мрежи, без проверка на статуси, без музика и YouTube. Там са смехът и сълзите най-общо казано.
Победих в една от най-трудните битки в живота. Още водя други, но целта е да спечеля войната, а не просто поредната битка. Със себе си.
Оставих танците.
Когато срещнах жената на живота си. Разтърси целия ми свят. Само с присъствие. Промени всичко.
Понякога имаме нужда някой просто да ни грабне за ръката и да ни дръпне, да скъса стремглавото ни препускане по пътя, по който сме поели. И да ни покаже колко много пътища се откриват. Най-вече когато някой те е грабнал и те дърпа напред и с най-голямата усмивка на света се обръща към теб. Само с очи ти казва „Хайде, последвай ме!“.
С това не искам да почвам. Предлагам да го направя рубрика. Толкова неща!
Това ми е страхотно качество. Навсякъде където и да съм, мога да си създам този покой, който хората намират само в домовете си. Но иначе си имам специално място, за което ще разкажа друг път.
Пълната отдаденост на сегашния момент. Това ни прави най-добрата версия на самите нас.
Когато науча някого на нещо и той стане по-добър от мен във въпросното начинание. Винаги съм изпитвал удоволствие от чувството ученикът да задмине учителят.
Благодарен съм, че днес съм жив.
А ако утре оцелея,
пак ще съм така щастлив.
Това е огън, вечна тръпка.
В душата си да бъдеш див.
Благодарен съм, че имам жена до себе си, която обичам и ме подкрепя. Благодарен съм на семейството си, благодарен съм на уроците в живота
и на живота в уроците.
Благодаря.
