Да пием за „онова чувство да дишаш“

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Налейте ми едно „малко“ за големите неща. За любовта, за възможностите, за куража. За смелостта и отстояването. За онова чувство да дишаш леко.


„Всъщност всичко е много просто!“ чуват ушите ми и се съгласявам на секундата. А после възразявам. У мен се надига особено чувство на обърканост. И се питам – кое е всичко и кое е просто?

Да дишаш под вода е изкуство

Мисля си, че му е лесно на онзи, който „плава над нещата“ и не чувства силно и дълбоко. Да не те застигат чувствата на безтегловност, безизходица, отчаяние, болка. Да си опериран от сетивност. И, ето, оформяш светоглед – да не обръщаш внимание на случващото се около теб е формула за щастливо ежедневие.

А чувствителните, сетивните, премислящите, стараещите се?

Те потъват и се озовават под вода. Водовъртежът на емоциите ги завихря към дълбините. И имат едно последно взимане на въздух, преди да потопят глава. С всяко вдишване поглъщат и вода. Дишат така, насечено, накъсано, с прекъсвания, в продължение на години.

чувство

Но изведнъж започват да ритат към повърхността

Ето ги – смели, самоосъзнати, дръзки – раздвижват телата и съзнанията си и започват да изплуват. Защото вече им се диша. Защото, там, в тинята на дъното, те не са себе си. Там не са обичащи, обичани, прегръщани; там им липсва куражът да се отстояват, там им липсва реалността. Онази, в която ще се видят истински. Такива, каквито дълбоко в себе си знаят, че са. Красиви мечтатели, творци на собствената си съдба, струващи си. До дъното не достига светлина, за да прогледнат и да си спомнят кои са всъщност.

Затова е време да тръгваме към повърхността.

Чувството да можеш да поемеш въздух е всичко, което си струва

Когато изплуваш и поемеш дъх, ти се прераждаш. Връщаш се към корените си. Освобождаваш се от тежестите, които са те дърпали надолу. Приемаш се с всичките си позитиви и негативи и се обичаш. Оставяш някъде зад себе си онези, които така и не са те проумели и правиш място за онези, които ще те разберат и усетят.

чувство

 

Започваш да виждаш красотата в себе си и във всичко, което правиш. Вярваш си повече. Посрещаш предизвикателствата. И знаеш, че можеш, защото вече си изплувал.

Не знам кое е просто, не знам дали сами не усложняваме всяка ситуация, в която сме изпаднали. Но значение, в крайна сметка, има друго – да излезеш и да поемеш въздух. Да издишаш горчилката и да вдишаш убеждението, че накрая, всичко ще бъде наред, защото си ти.

А ти можеш всичко.

 

 

[Брой гласове:5    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: