Налейте ми едно „малко“ за големите неща. За любовта, за възможностите, за куража. За смелостта и отстояването. За онова чувство да дишаш леко.
„Всъщност всичко е много просто!“ чуват ушите ми и се съгласявам на секундата. А после възразявам. У мен се надига особено чувство на обърканост. И се питам – кое е всичко и кое е просто?
Да дишаш под вода е изкуство
Мисля си, че му е лесно на онзи, който „плава над нещата“ и не чувства силно и дълбоко. Да не те застигат чувствата на безтегловност, безизходица, отчаяние, болка. Да си опериран от сетивност. И, ето, оформяш светоглед – да не обръщаш внимание на случващото се около теб е формула за щастливо ежедневие.
А чувствителните, сетивните, премислящите, стараещите се?
Те потъват и се озовават под вода. Водовъртежът на емоциите ги завихря към дълбините. И имат едно последно взимане на въздух, преди да потопят глава. С всяко вдишване поглъщат и вода. Дишат така, насечено, накъсано, с прекъсвания, в продължение на години.
Но изведнъж започват да ритат към повърхността
Ето ги – смели, самоосъзнати, дръзки – раздвижват телата и съзнанията си и започват да изплуват. Защото вече им се диша. Защото, там, в тинята на дъното, те не са себе си. Там не са обичащи, обичани, прегръщани; там им липсва куражът да се отстояват, там им липсва реалността. Онази, в която ще се видят истински. Такива, каквито дълбоко в себе си знаят, че са. Красиви мечтатели, творци на собствената си съдба, струващи си. До дъното не достига светлина, за да прогледнат и да си спомнят кои са всъщност.
Затова е време да тръгваме към повърхността.
Чувството да можеш да поемеш въздух е всичко, което си струва
Когато изплуваш и поемеш дъх, ти се прераждаш. Връщаш се към корените си. Освобождаваш се от тежестите, които са те дърпали надолу. Приемаш се с всичките си позитиви и негативи и се обичаш. Оставяш някъде зад себе си онези, които така и не са те проумели и правиш място за онези, които ще те разберат и усетят.
Започваш да виждаш красотата в себе си и във всичко, което правиш. Вярваш си повече. Посрещаш предизвикателствата. И знаеш, че можеш, защото вече си изплувал.
Не знам кое е просто, не знам дали сами не усложняваме всяка ситуация, в която сме изпаднали. Но значение, в крайна сметка, има друго – да излезеш и да поемеш въздух. Да издишаш горчилката и да вдишаш убеждението, че накрая, всичко ще бъде наред, защото си ти.
А ти можеш всичко.
